Още по темата

Руският президент Владимир Путин и турският Реджеп Ердоган ще присъстват на официалния старт на строителството на първия блок на АЕЦ „Акую“.

Лицензът бе даден от Турската агенция за атомна енергия, а самата централа ще се намира на брега на Средиземно море.

Анкара даде на проекта статут на стратегическа инвестиция. Според помощника на руския президент Юрий Ушаков това ще спести при строителството на атомната централа около 10 млрд. долара.

АЕЦ „Аккую“ ще се строи от руската държавна компания Росатом близо до пристанище Мерсин на брега на Средиземно море. Споразумението за изграждането й бе подписано през май 2010 г. от Русия и Турция. В момента проектът изцяло се финансира от руска страна.

Това ще бъде и първата руска атомна електроцентрала извън Русия, като Росатом може да продаде до 49% от акциите в проекта, чиято прогнозна стойност беше 20 млрд. долара.

Отделно - утре, иранският президент Хасан Рухани трябва да се присъедини към Ердоган и Путин, за да говорят на Сирия. Всичко това само ден след полагането на първата копка. 

"Чрез централата Русия в известен смисъл постига своята дългосрочна цел да се установи в "топлите води" на Средиземно море.

Турция е член на съперника на Москва НАТО,

а централата ще бъде разположена на 190 километра югозападно от основната въздушна база Инджирлик, която е отворена за полети на НАТО, включително и за тези на САЩ. Аккую е икономическо предприятие, а не военно, но може да се предположи, че Русия вече е топнала пръст в "топли води" чрез сделка за логистично използване на пристанищата си с член на ЕС, гръцки Кипър, но това е друга история", пише Мурат Йеткин в „Хюриет дейли нюз“.

Отвъд "Аккую", Турция и Русия все по-дълбоко се въвличат във военни и политическо-военни отношения, но досега не са отишли толкова далеч, че да предоставят бази една на друга. Военният аспект на връзките има два основни момента, се казва в анализа на турския вестник.

Турските ядрени планове в Средиземноморието будят страхове

Защо Турция се хвърли в обятията на Путин 

Ето как продължава коментарът: 

Първият е покупката на руски ракети за противовъздушна отбрана С-400 от Анкара: четири системи за 2,5 млрд. долара според официални лица. Те не са оперативно съвместими със системите на НАТО, но Турция е нетърпелива да купи С-400, особено след опита за преврат от юли 2016 г. Тя се придвижи напред с покупката, като в същото време влиза в контакт с Eurosam за съвместното производство на ракетни системи "земя-въздух" „Аспер30“, които са съвместими с натовските арсенали. В отговор на критиките за покупката на С-400 президентът Ердоган заяви, че не е сигурен дали президентът на САЩ Доналд Тръмп ще може да одобри продажбата на ракети "Пейтриът", съвместими с НАТО, тъй като Конгресът на САЩ блокира дори продажбата на полицейски пистолети на Турция.

Руските ракети ще излязат златни на Турция

Вторият аспект на военното сътрудничество може да бъде наблюдаван в Сирия.

Всъщност Турция и Русия са на коренно противоположни позиции, когато става въпрос за подкрепата на Путин за Башар Асад и силното отричане на Ердоган по отношение на Асад и неговия режим. Но в подкрепа на териториалната цялост на Сирия те се обединиха през последните месеци. Без руски подкрепа би било трудно за Турция да извърши военни операции в Сирия, за да осигури границите си, първо срещу „Ислямска държава“ (ИД) през 2016-17 г., а след това срещу „Отредите за защита на народа“ (ОЗН) през 2018.

Като сирийското разклонение на забранената Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), ОЗН се смятат за терористична заплаха от страна на Турция и като "кюрдска американска марионетна милиция" от Русия. През последните години централното командване на САЩ (CENTCOM) си партнира с ОЗН като наземна сила в кампанията срещу ИД.

Като се има предвид, че отношенията между Анкара и Москва почти спряха, след като турските самолети свалиха руски боен самолет при пресичането на сирийската граница в Турция, като убиха двама пилоти през ноември 2015 г., може би е изненадващо да видим скорошното ускоряване на турско-руското сътрудничество. Връзките бяха възстановени благодарение на посредничеството на турския бизнесмен Чавит Кажлар и на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев през юни 2016 г., по-малко от месец преди опита за преврат в Турция. Дори убийството на бившия руски посланик в Турция Андрей Карлов през декември 2016 г. не можеше да спре двете страни да влязат в задълбочено сътрудничество по Сирия заедно с Иран, започвайки със срещата в казахстанската столица Астана през януари 2017 г.

Но в продължение на векове историята на турско-руските отношения винаги е имала възходи и падения. През 1877 г. руските армии бяха на 20 километра - някъде близо до днешното летище „Ататюрк“ - от двореца на отоманския султан Абдулхамид II в Истанбул. 

Анализатори припомнят, че Русия неколкократно отлагаше старта, а и в ЕС има силна опозиция на проекта.

През юли миналата година Европейския парламент дори прие декларация, с която призова Турция да се откаже от строителството на АЕЦ „Аккую“ с мотива, че централата ще се намира в силно сеизмичен регион.

ТАСС пък пише, че строителството на АЕЦ "Аккую" в Турция ще осигури сериозно развитие на руската икономика и десетките хиляди работни места за руснаци, заяви генералният директор на "Rusatom Energy International" (част от Росатом) Анастасия Зотеева.

"Това са поръчки за трилиони рубли, на първо място за нашите производители на машини, за всички допълнителни съоръжения, за металургията... Почти сто години напред сме обезпечили тези поръчки, и това е сериозно развитие на руската икономика и десетки хиляди работни места за руснаци", подчерта тя.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram