Още по темата

До сблъсъци между полиция и демонстранти се стигна по време на първите мащабни протести срещу политиките на френският президент Еманюел Макрон.

Огромен брой хора излязоха по улиците на Париж, Марсилия, Лион и други големи градове заради плануваните от държавния глава реформи в трудовия кодекс на страната.

Макрон към Путин: Няма да ти се размине

Макрон - либералният Тръмп

Зад протестите застана Общата конфедерация на труда – един от най-големите синдикати във Франция. По техни данни в демонстрациите са се включили около 400 000 души.

Тези данни сериозно се различават с тези на полицията. Според синдикатите в Париж недоволните са били 60 000, докато властите преценяват броя на около 24 000.

В Париж до същинските сблъсъци се стигна след като напрежението нарасна и протестиращите замеряха полицаи с предмети и камъни. Властите също отговориха със сила, като камерите заснеха упражняване на груба физическа сила спрямо отделни демонстранти. Срещу недоволните бяха използвани още сълзотворен газ и водни оръдия. 

Реформите на Макрон целят намаляването на безработицата във Франция от сегашните 9,5% на 7% до 2022г.

За целта той предлага реформи на трудовия кодекс в страната. С тях се улеснява наемането и уволняването на служители, както и прякото договаряне на условия между работодатели и работници.

Отпадат и някои обезщетения за служителите при освобождаването им.

Либералните реформи целят намаляването на тежестта върху бизнеса, но според недоволните отпадането на традиционните за Франция регулации е в полза на най-богатите работодатели и за сметка на работниците.

До мащабни демонстрации през 2016 доведоха подобни планове за трудови реформи на предишния президент – Франсоа Оланд.

Тогава обаче те бяха подкрепени и от трите големи синдиката в страната, докато в момента два от тях официално не развяха знамената си по площадите.

Недоволството обаче нарасна миналата седмица заради изказване на самия Макрон.

„Напълно решен съм и няма да отстъпвам пред мързеливци, циници и хардлайнъри”, заяви френският президент по отношение на реформите.

Фразата се превърна в тема на много от плакатите на недоволните. „Прекалено мързелив съм да измисля лозунг” е само един от примерите.

Протестите на синдикалистите традиционно бяха подкрепени от ученически и студентски организации. Първите блокираха с контейнери входовете на училища в Париж.

Синдикати, леви и анархистки политически движения са традиционно силни във Франция. Миналогодишните протести срещу Оланд доведоха до създаването на мащабното движение „Будна нощ”.

В неговите рамки съществуваха различни асамблеи и форми на действие с предимно антикапиталистическа насоченост.