ЕС е изправен пред криза на Балканите и трябва да действа незабавно

„Втората световна война свърши, но Първата още не е”, това са думи на високопоставен турски представител, казани в Анкара. Подобни изказвания за състоянието на европейския континент могат да бъдат чути в Москва, Киев или на Балканите, коментира влиятелният политолог Иван Кръстев в „Гардиън” (The Guardian).

Единственото място, където този тип проблеми не се коментират, е Брюксел. Според Кръстев причината е, че Европейският съюз още не е готов за свят, където геополитиката се завръща, в който правителства, както и голяма част от обществото, са обсебени от граници и територии и са склонни да определят успеха не толкова чрез икономическия растеж, колкото s националната си гордост.

Русия и Турция си поделят Балканите, ЕС мълчи

Българите в Албания: Жива ми, Майка България

Македонски медии: Албанци масово вадят български паспорти

Този сценарии се разиграва днес на Западните Балкани, където капацитетът на ЕС да мисли и действа като геополитически играч е подложен на сурово изпитание. По-рано този месец Брюксел представи новата си стратегия за Западните Балкани. В нея се поставя за цел насърчаването на реформите в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Македония и Албания чрез възобновяване на перспективата за членство.

Европейските институции на фона на възхода на популизма, засягащ повечето страни от ЕС, сега изглежда имат смелост да повторят, че обещанието за членство е осъществимо.

Един балкански виц описва най-добре нагласата на хората, които чувстват, че са ги оставили да чакат прекалено дълго: разликата между песимисти и оптимисти е, че оптимистите вярват, че Турция ще се присъедини по време на албанското председателство на ЕС, докато песимистите вярват, че Албания ще се присъедини по време на турското.

Брюксел с право изяснява, че статуквото не е устойчиво. Но без никакви последващи действия това заключение може да създаде нестабилност в региона. Това, от което ЕС най-много трябва да се страхува, е повторение на украинския сценарий, в който правителствената подкрепа за европейските стремежи предизвиква реакция от противниците на разширяването.

Много фактори доведоха до възстановяването на европейските амбиции на Балканите - не на последно място и неотдавнашната бежанска криза, която дълбоко разтърси района. Вече има нарастващ стремеж за по-голяма интеграция, въпреки славата на ЕС, като организация, даваща малко пари и свързана с много бюрокрация.

Едно окуражаващо, макар и по-слабо забелязано по света събитие, бе неотдавнашната ратификация на договор за приятелство между България и Македония - две страни, чиито отношения отдавна бяха проблемни. С постигането на този пробив те сигнализираха, че е дошло времето да се търсят решения.

Но за да успее ЕС да постигне амбицията си да трансформира Балканите, той трябва да осъзнава важните геополитически промени, които са се случили.

Македония ще започне преговори през 2019 г. 

Лавров: Разговорите за името на Македония са заради САЩ

Американски експерт: САЩ да се намесят на Балканите, Москва ще атакува

През 2003 г., когато Брюксел за първи път обеща членство, нямаше съмнение, че бъдещето на региона ще бъде европейско. Русия гледаше на Балканите предимно като транзитна зона за износ на енергия за западноевропейските пазари. Амбицията на Москва тогава беше да запази известно влияние, вместо да се конкурира с ЕС.

Преди петнадесет години Турция беше ентусиазирана от шансовете си да се присъедини към Европа. В резултат на това тя очерта политиката си за Балканите, за да демонстрира собствената си стратегическа стойност за ЕС. Тогава още никой не говореше за Китай на Балканите.

Днес геополитическата конкуренция е голяма. Китай ще стане номер едно чуждестранен инвеститор в Сърбия тази година. Пекин осъществява търговския си маршрут „Един пояс, един път” между Азия и Европа. Китайците се надяват, че Западните Балкани ще бъдат в крайна сметка интегрирани в европейския единен пазар, но не бързат, за да може инфраструктурните им проекти да избегнат правилата на ЕС.

Подходът на Русия също се промени. Брюксел не трябва да има шпиони в Кремъл, за да знае, че Москва ще направи всичко възможно, за да попречи на Македония да се присъедини към НАТО - не поради нейното стратегическо значение, а като жест със символична стойност.

И европейските политици трябва да са наясно, че ако продължителният спор между Гърция и Македония не бъде решен преди следващата среща на върха на ЕС за Западните Балкани през май, това ще доведе до двойно поражение - амбициите на Скопие ще бъдат разбити и усилията на Брюксел да бъде приеман на сериозно в региона ще намалеят.

Балканите са място, където Русия може да работи за дестабилизиране на ЕС при много ниски политически рискове за себе си, както във финансово отношение, така и от гледна точка на опасността от конфронтация със САЩ.

След това имаме Турция, страна, чиито отношения с ЕС стоят в исторически план на ниско равнище. Все още не е ясно как президентът Реджеп Ердоган ще изиграе картите си на Западните Балкани. Докато Анкара се опитва да изгради своето влияние сред мюсюлманските общности в региона, Москва ползва за свой лост православните християни. Биха ли могли Русия и Турция да координират своите политики, точно както се опитват да направят в Сирия?

Ако ЕС реагира бавно на тези нови геополитически реалности, стратегията за интеграция на Западните Балкани ще завърши с поражение.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини последвайте страницата ни в Instagram.