В Сирия, както и в Ирак, "Ислямска държава" губи контрол. Към лятото на 2017 г., групировката е изгубила към 60% от завладяната от нея територия след 2014.
Тежки градски битки и американски въздушни удари сриват в момент де факто главния град на ИД в Сирия – Ракка. Към началото на септември, кварталите са сринати на 70%, а 20 000 души са все още в капан на сраженията. Близо 1000 души са загинали след въздушни удари, а джихадистите държат все още цели райони на Ракка и се смята, че са се окопали и заобиколили с капани за обграждащите ги части на Сирийските демократични сили.
Според изявленията на анти-ИД алиансът, Ракка трябва да падне до два месеца, но нека запазим скептицизъм заради видяното в Мосул.
В същото време, на изток силите на сирийския режим и съюзните му чуждестранни и местни милиции напредват в офанзива към сърцето на териториите на "Ислямска държава" по течението на река Ефрат в провинция Дейр ез Зор.
За всички играчи на терен, падането на "Ислямска държава" е много важно.
Но какво ще се случи в деня след това, когато жителите на градовете и селищата, засегнати от войната, ще поискат да устроят наново живота си?
Външният свят често вижда сраженията срещу "Ислямска държава" в широки и опростени термини. Жителите на Дейр ез Зор, обаче, разглеждат много по-лично ситуацията. Нещо повече – войната срещу "Ислямска държава" няма да реши задаващите се и вече съществуващи противоречия в сирийската гражданска война.
За Запада може би победата над ИД е всичко, но това е далеч от реалността – забравяме, че джихадистите са следствие, а не причина за гражданската война в Сирия, която продължава да бъде активен конфликт.
Протурски милиции в Сирия атакуваха военни от САЩ
Боеве и въздушни удари има все още в големи части на Северна и Южна Сирия. Но към момента вниманието е съсредоточено към богатата на петрол, фосфати и газ източна част на страната.
US-backed forces and Syrian troops get dangerously close in Deir ez-Zor:https://t.co/34H8fkhkNg
— The War Zone (@thewarzonewire) September 14, 2017
В Дейр ез Зор, присъствието на "Ислямска държава" е сериозно, главно заради успешния начин на експлоатация на местните кланови различия, както и на сътрудничеството с големите родове, изразяващо се в пари, оръжия и властови позиции. Към днешна дата, макар съпротивата срещу джихадистите, немалко младежи от клановете в пустинята са основна част от „армията на Халифата“. Те се сражават в редиците на полицията на ИД, изпълняват административни роли, охраняват селища и квартали. Те, също така, са бивши съседи, колеги и са учили в едни и същи училища преди войната.
Онези, които живеят в изгнание или са прогонени от "Ислямска държава", виждат в падането на групировката възможност за отмъщение и компенсация. Желанието за отмъщение, комбинирано с липсата на силна централна власт, която да реши споровете – както и дълбоките различия между клановете, първоначално засилвани от режима на Асад, а по-късно от ИД – правят ситуацията особено нажежена и може да се очаква серия от убийства и битки в деня след отстъплението на групировката.
Един бърз поглед показва колко сложно е да се разреши проблемът. Така например, кланът Шаркия се съюзява със Свободната сирийска армия срещу джихадистите. Те загубиха през 2014 г., заедно с други кланове и бойци, и са изселени от провинцията. "Ислямска държава" разполага тогава с много повече сили, включително по-добро оръжие, откраднато от иракските казарми по време на завземането на Мосул. Те, също така, имат местна подкрепа. Докато някои от големите кланове се съюзяват с бунтовниците, други застават на страната на "Ислямска държава".
„Ислямска държава“ раздава „паспорти за рая“
Халифатът в Ирак падна, но какво от това
Тези по-малки кланове виждат възможност в джихадистите да получат по-добро място в управлението на региона в ущърб на властвалите до този момент по-големи племенни кланови конфедерации около Дейр ез Зор и река Ефрат. В резултат, по-малките родове се сражават срещу бунтовниците и останалите родове, а по-късно дори разграбват опустелите селища в пустинята.
Три години по-късно, никой не е забравил предателствата.
Ислямска държава, както споменахме, успешно се възползва от местните различия, адаптирайки апарата си към регионалната ситуация. През 2004 г., Абу Мусаб ал Заркауи – известният джихадист от Ал Кайда, който е лидер на предшественика на "Ислямска държава" – открито призовава за религиозна война срещу шиитите в опит да…смаже надигналите се сунити срещу джихадистите. Да, може би звучи нелогично, но точно по този начин с извършване на атаки срещу шиитското население на Ирак, гневът на правителството в Багдад се стоварва жестоко върху сунитските райони и това удря сериозно анти-джихадистките кръгове сред тях.
Десетилетие по-късно, лидерите на "Ислямска държава", които наследяват Ал Кайда в Ирак, имат почти същата стратегия, за да привличат нови попълнения от сунити в битките си срещу бунтовниците и режима на Асад. В Източна Сирия, обаче, поради липсата на многообразно в религиозно отношение население, джихадистите прилагат тактиката спрямо други линии на разделение – племенните и родовите.
Тази стратегия "Ислямска държава" взима като идея не от кой да е друг, а от сирийския режим. Десетилетия преди изобщо да се чуе за ИД, сирийският президент Хафез ал Асад (бащата на Башар Асад), използва разделенията и вековните вражди между клановете, за да засили държавната власт над Източна Сирия. Членове на по-малките родове, известни като шауи, са привлечени от възможността да получат добра работа и влияние, и се включват в сирийската армия, разузнаването и Държавна сигурност. През 2014 г. "Ислямска държава" повтаря същия модел.
След 2001 г., синът на Хафез – Башар Асад – започва неолиберални реформи, които притискат клановете в Източна Сирия, които са силно зависими от земеделието, животновъдството и обработката на петрол. Мнозина търсят работа в големите градски центрове и цели райони се обезлюдяват. Така лошите държавни политики, заедно с петгодишна суша, довеждат до бедност. Когато протестите избухват през 2001 г., голям брой от клановете се обединяват с бунтовниците и ислямистки фракции в замяна на контрол върху рафинериите.
Докато засилва влиянието си в Дейр ез Зор, "Ислямска държава" създава и множество врагове. През август 2014 г. джихадистите потушават с особена жестокост бунт на Шайтат – един от големите местни кланове. Над 700 души са избити, а телата им са оставени да гният по улиците. Извършени са екзекуции и обезглавявания. По-късно са намерени още двеста тела в общ гроб, което прави общият брой на убитите близо 1000, а тези действия на джихадистите остават като едно от най-ужасяващите престъпления и масови избивания.
Състезанието за контрол над Източна Сирия довежда до нови конфликти
Както подкрепените от САЩ Сирийски демократични сили, така и частите на Асад искат да контролират големи части от провинция Дейр ез Зор. В този ред на мисли, режимът е най-близо до тази цел, тъй като успя миналата седмица да пробие обсадата над град Дейр ез Зор, наложена за три години от ИД.
US-backed forces on collision course with Syrian Army in ‘race for Deir ez-Zor oilfields’ https://t.co/C9vmaERbIV pic.twitter.com/Sgga0XJtWE
— RT (@RT_com) September 12, 2017
От север идват Сирийските демократични сили, водени предимно от кюрдските милиции, свързани с ПКК. Докато водят сражения в Ракка, със сигурност САЩ ще искат от тях да стигнат и до Дейр ез Зор, за да създадат буфер с режима. Впрочем, река Ефрат е неофициалната граница, договорена между Русия и САЩ за зони на влияние. Независимо кой ще поеме контрол над тази част на Сирия, ще има дълъг период на нестабилност, сражения и ще е трудно да се предотврати един конфликт.
Вакуумът и липсата на централна държавна власт е възможност и за "Ислямска държава" да запази дълго присъствието си дори след изтласкването си.
Всеобщата нестабилност е видима в Сирия
Не само Дейр ез Зор е фронтова линия и линия на разделение между отделните играчи. В Южна Сирия все още има силна бунтовнически сила в лицето на Южния фронт и Свободната сирийска армия. Макар и изолирани, те извършиха успешна офанзива към град Дараа по-рано през лятото, принудила привикването на елитната Четвърта дивизия, водена лично от брата на президента, Махер Асад.
В северната част на Сирия също има още много нерешени проблеми и активни сражения. В момента град Идлиб е арена на вътрешни сблъсъци между бунтовници и Нусра. В околните градове в същата провинция положението е подобно.
По границата с Турция се появиха нови реалности, свързани с желанието на Анкара да влияе на граничните райони. Напоследък се заговори за нова офанзива към важната провинция Хама, а това ще е лоша новина за режима в Дамаск. Макар и изоставени от редица западни партньори, бунтовниците формираха и нов единен щаб, съставен от близо 40 групи.
Към всичко това, трябва да добавим още няколко фактора. Иран засилва влиянието си много видимо посредством своите милиции. Някои от тях, които се сражаваха в Ирак, сега започват да се прехвърлят в Сирия, а това води до нов ръст на напрежението поради крайния религиозен характер не само на тези военни сили, но и на идеологията на Иран. В този ред на мисли, Русия гледа на Техеран все повече с недоверие особено заради опитите на иранците да включват името на Русия заедно с това на Хизбулла без да се допитват. През последните месеци в руската преса излязоха няколко критични към Иран публикации от бивши и настоящи военни.
Да не забравяме и кюрдите. Техните милиции изнесоха на гърба си войната срещу "Ислямска държава" в Северна Сирия и едва ли ще са съгласни всичко да приключи без гаранции за техните територии. Русия и САЩ са с разнородни мнения за автономията на кюрдите, но като цяло нямат особено желание да я подкрепят.
И докато кюрдите атакуват Ракка, турското разузнаване проведе срещи с Иран и сирийският режим за общи действия срещу установяване на кюрдски територии в Северна Сирия. А всичко това се случва на фона на идващия на 25 септември референдум за независимост на Иракски Кюрдистан, гледан както от всички регионални сили, така дори от ПКК с нежелание. Багдад вече заплаши, че ще застане срещу референдума, а възможен конфликт там, ще се пренесе и в Сирия…
За финал ще спомена само, че огромен проблем ще има с онези бежанци, които пожелаят да се върнат по родните си места.
Сирийски генерали заплашиха, че няма да допуснат никой да се върне. Цели райони са заселени вече или с афганистанци, или с иранци.
Войната в Сирия беше обявена от лидера на Хизбулла Хасан Насрала за успешна и завършена. За мнозина външни наблюдатели войната изглежда е привършила, но това е мираж – в действителност, войната тепърва започва.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!