Още по темата

Подобно на всички конфликти, чийто край не се вижда, войната в Сирия отдавна се разпадна на редица мини войни, пише Себастиан Ъшър за Би Би Си (BBC).

Първоначалната конфронтация между правителството на Сирия и онези, които се опитват да го свалят сега изглежда несъществена, позициите на президента Башар Ал Асад радикално намаляват, но по същество не се оспорват, докато самите бунтовници вече не са актуални в сирийския контекст.

Но, ако някога бунтовниците са оставили дупка, то сега

конфликтът продължава със зашеметяващ набор от конкурентни сили, които задушават огромни територии в страната, които все още не са под контрола на сирийското правителство.

САЩ убили руснаци с въздушни удари в Сирия

Първият сблъсък от Третата световна война е факт

Външните спонсори на тези сили преминаха през годините на конфликта от дипломацията към очевидната военна намеса. Русия и Иран имат най-дълбоки инвестиции – финансови, политически и военни. Те спечелиха най-много власт и влияние, но същевременно претърпяха най-големи загуби на бойното поле, както и платиха огромната икономическа цена за спасяването на президента Асад от поражение.

САЩ се осмелиха на много по-малко, без да се ангажират напълно с истинска подкрепа за бунтовниците отвъд реториката и лозунгите. Резултатът беше зашеметяващ спад на способността да определят правилата и липса на яснота в целите им.

Турция е друг основен играч – първоначално в подкрепа на бунтовниците, но напоследък в решимостта си да спре сирийските кюрди да създадат мини държава край границата ѝ – като стартира мащабно нахлуване в Северна Сирия.

На юг, Израел пропусна по-голямата част от конфликта, нежелаещ да бъде привлечен в него – до катастрофалната степен, в която беше замесен в 16-годишната гражданска война в съседния на Сирия, Ливан. Сега Израел се ограничи предимно до целенасочени атаки срещу предполагаеми ирански бази и предполагаеми доставки на оръжия за Хизбула.

През по-голямата част от конфликта интересите на тези външни играчи често се противопоставяха един на друг и

фактът, че целите им взаимно се изключват, гарантира неуспеха на всички опити за прекратяване на войната.

Съдбата на кюрдски Африн - сделка между Турция и Русия

Oбрат в Сирия, Дамаск праща армията срещу Турция

Винаги, обаче, когато техните интереси ги доближат до сблъсъкът помежду им, всички тези страни правеха крачка назад, за да избегнат по-нататъшна ескалация на напрението, оставяйки сирийците – както винаги – да понесат последствията.

Споделена цел

Възходът на джихадистката групировка „Ислямска държава“ (ИД) може би донесе по-мрачно и по-дивашко измерение на конфликта. Също така обаче донесе временното облекчение от една обща цел в усилията да се победи един участник в конфликта, толкова зловещ, че в крайна сметка всички се съгласиха, че това е врагът.

Американците, руснаците и иранците, турците и кюрдите, дори режимът на Асад сложиха настрани противоречията си за достатъчно дълго време, за да могат да се справят с ИД, ако не като съюзници, то поне не и като врагове на бойното поле.

Съгласуваните действия на всички тези сили очаквано се оказаха твърде мощни за терористичната групировка, която малко по-малко загуби огромните си територии. Но през цялото време,

докато тази епична битка се развиваше, тя активно създаваше нови усложнения за бъдещето след „Ислямска държава“.

Кюрдите, подкрепяни от САЩ завземаха все по-големи територии, изтласквайки от тях джихадистите на ИД. Това предизвика тревога у Турция заради нарастващата власт на кюрдите.

„Политико“: Турция е извън контрол, САЩ да реагира

Турция и САЩ се разбраха да не се нападат в Сирия

Руснаците и иранците се укрепиха още по-дълбоко в Сирия, след като режимът на президента Асад започна да си възвръща контрола върху все по-голяма територия от страната.

След поражението на ИД мисията на САЩ в Сирия стана още по-неясна, а американците имат и още по-малко влияние. Израел видя иранците и Хизбула да се приближават все повече до границата, което доведе до по-активен, макар и предпазлив ангажимент в конфликта.

Разговорите за мир и зони за деескалация се увеличиха, но в много части на Сирия въздухът все още е раздиран от снаряди от въздушни бомбардировки.

Риск от по-дълбока конфронтация

Може да изглежда странно да говорим за нестабилността в Сирия, сякаш това е някакъв нов елемент във войната. Но нарастващият международен ангажимент по многобройните ѝ бойни полета рискува да превърне конфликта от такъв между пълномощници до директна война между международните сили. И това е изключително опасно развитие.

Последните събития показват, че ограниченият комфорт, че международните сили, участващи в конфликта винаги ще е дърпат встрани от опасната граница, водеща към по-голяма ескалация на напрежението, може да не е много надежден.

Израелски изтребител беше свален от сирийска ракета над израелска територия, след като ирански дрон навлезе във въздушното пространство на Израел и това доведе до нарастване на напрежението в по-спокойния до момента юг на Сирия.

Това се случва на фона на съобщенията, че САЩ избили руски наемници, които напредвали към американско-кюрдска база, както и на фона на турската война срещу сирийските кюрди. Това противопоставя Турция срещу САЩ, а двете страни са съюзници в НАТО.

Ако не друго, всичко това може да удължи войната в Сирия. Но това поражда опасения от силна конфронтация между външните играчи, чиито интереси остават фундаментално противоположни.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.