Още по темата

Апокалиптични прогнози предшестваха ударите на САЩ, Франция и Великобритания по позиции на сирийското правителство. Ако възможността за реална война между световните сили е повече от илюзия, как стоят нещата в медиите?

САЩ, Великобритания и Франция удариха Сирия

Путин: Русия осъжда нападението над Сирия

През последните дни непосредствено преди ударите в Сирия, в руските медии цареше апокалиптично настроение. Водещ в канала РТР призоваваше своята аудитория да се подготвя за ядрена война, а в интернет се споделяха клипове, претендиращи, че показват колони от американски танкове, които се готвят да заминат за Сирия. Една Фейсбук страница дори публикува снимка с мъгла, която била пусната нарочно от американската армия, за да скрие движението на войници и техника, заминаващи за Сирия. Тези публикации са споделени хиляди пъти в социалните мрежи.

Не по-назад стоят и американците. Съобщения на републикански и крайнодесни страници оповестяват започването на Трета световна война. Видео с маршируващи войници подсказват, че дългоочакваният край на света идва с натискането на червеното копче. И отново – подобни публикации бяха споделени хиляди пъти, непосредствено преди самите удари на 14 април.

Послание с ракети

Самите удари изпратиха три ясни послания. На първо време, поразените цели са строго определени и няма да бъдат ударени други позиции, освен планираните. Второ, няма да има промяна на режима в Сирия. Трето, няма да има интервенция в гражданската война от страна на САЩ по начина, по който Русия го направи през 2015 г.

И трите държави знаят добре, че сирийският режим ще продължи с военните действия. Макар да се стресна за известно време, Асад не се чувства по никакъв начин притиснат да ограничи дейността на правителствените сили. Дори фактът, че щабове на елитните части на Републиканската гвардия и Четвърта дивизия – командвана директно от брат му Махер Асад – бяха бомбардирани, едва ли ще спре сирийските самолети да продължат с планираните удари по бунтовническите позиции в Южна и Северна Сирия.

Ударите показват още нещо –

новата конфронтация между Русия и САЩ вече получи своята първа „ракетна криза“

и начинът, по който двете държави ще разрешат трупащото се напрежение помежду им, ще се отрази изцяло на световната дипломация. Преди американско-френско-британската атака, бяха разменени редица заплахи между Вашингтон и Москва за разполагане на нови ракетни установки и противоракетни щитове.

Военните, за разлика от политиците, разбират много добре опасността от напрежението в момента и затова предприеха различни инициативи за намаляването му. Политиката за деескалацията около Сирия засега върши работа от гледна точка на Москва и Вашингтон. Представители на руската и американската армия осъществяват срещи лице в лице, като от руска страна дори имаше делегация в САЩ с шефовете на най-големите разузнавателни агенции.

Все пак, призракът на Студената война се появи отново покрай трупащото се напрежение, макар правенето на сравнения с онзи период не е напълно коректно от страна на анализаторите. По онова време необявеният конфликт между САЩ и СССР се е водел по много различен начин от този, който в момента се появява между Москва и Вашингтон.

Днес няма уважение между противниците, баланс или симетрия в силите. Няма и страх от ядрен армагедон, който е имал възпиращ ефект. Днешната конфронтация е повече следствие на директното политическо и военно участие, макар и с различни средства от 1970-те и 1980-те. Информационна война, политически натиск, икономически санкции, кибератаки – всичко това стана част от ежедневния арсенал както на Москва, така и на САЩ, макар руснаците да водят в резултата що се отнася до успеха на кибератаките.

В Сирия, за първи път от Втората световна война, Русия и САЩ имат свои части в една и съща държава, но днес те имат напълно различни цели

Военните командири правят възможното да не се стига до инциденти, но тази политика има висока цена.

През 2015 г. Русия показа, че има за цел категорично да защити режима на Асад от падане. По онова време бунтовническите сили бяха във възход и по думите на Сергей Лавров, са били на седмици от възможността да влязат в Дамаск. Интервенцията на Москва обърна нещата в полза на Асад и оттогава опозиционните части се намират в състояние на отстъпление.

Спряво новата ситуация, западните държави реагира вяло. Видимото нежелание на Западна Европа и САЩ да участват активно в сирийския конфликт даде възможност на Русия да заздрави влиянието си и в крайна сметка да спаси Асад. За Русия целите са ясни: запазване на базите, достъп до ресурсите на Сирия и постигане на политически имидж с показването на сила.

От своя страна, САЩ винаги са заставали публично срещу оцеляването на сирийския режим. За разлика от Русия, обаче, Щатите така и не се решиха да засилят позициите си и да подкрепят категорично бунтовническите сили. Политиката на Барак Обама беше бавна и несигурна, показваща нежелание за директно включване на американската политика в сирийската гражданска война. Това не означа, че американците не следят отблизо събитията – те никога не са били поддръжници на Асад, но техният проблем е предимно съюзникът на Русия в Сирия – Иран. Техеран представлява директна заплаха за Израел, който получава пълна американска подкрепа. През Сирия САЩ имат за цел не толкова да воюват срещу Асад, колкото да спрат инвазионната политика на Иран и така да бъдат защитени както американските съюзници, така и американските бази в Близкия изток.

Развитието на събитията в гражданската война в Сирия рано или късно ще доведе до индиректен сблъсък между Русия и САЩ

Цялата информационна война между Вашингтон и Москва е подчинена на засилването на влиянието им. Възможността да бъдат засегнати каквито и да е руски позиции при американските удари, беше сведена до минимум, но напрежението в същото време се трупа, защото ударите показват, че във всеки един момент може да има подобни действия, стига да има политическа воля за това.

Доналд Тръмп: Готови сме да ударим Сирия отново

Този род ограничени атаки предизвикват вълни от „невидими действия“ между противниците като специални операции, санкции, контраразузнавателни операции и в крайна сметка още напрежение. По този начин се провокира взаимно недоверие, което вече се изразява в това, че се дестабилизират цели райони в различни части на света, като Сирия е само едно от бойните полета.

Дори сегашната ескалация да не доведе до най-лошия сценарий, отношенията между Москва и Вашингтон ще останат безнадеждни в близко бъдеще, въпреки опитите за договорки. САЩ ще продължат със своето отношение към Русия за прилагане на различни методи за натиск, очаквайки, че това ще стане непоносимо за Москва. От своя страна, Кремъл няма да поддаде, защото знае, че ако даде назад, това ще означава загуба – нещо, което Владимир Путин не може да си позволи.

И накрая, Русия и САЩ имат напълно противоположни цели относно вероятното политическо решение на кризата в Сирия. Москва иска Асад да участва в политическия преход, докато САЩ са категорични, че сирийският президент трябва да се оттегли.

Политическото решение за Сирия е невъзможно в момента, не само заради неразбирателството в Съвета за сигурност на ООН заради Русия и САЩ, но и заради реалностите на терен, които години наред бяха пренебрегвани от международната общност.

Сирийският режим би могъл да бъде доведен до масата за преговори, но как би станало това, след като Дамаск наруши поне три резолюции, не спазва примирията и зад гърба си има вече най-малко 50 химически атаки с хлор и зарин? Положението в момента е такова, че на последната среща в Сочи в края на миналата година, представителите на Асад категорично изключиха възможността за преговори с бунтовниците. Това не се хареса на Русия, която смята за своя главна цел да организира успешни мирни преговори и така да покаже, че е вестоносец на мира, а не на войната.

В анализите покрай ударите често се забравя нещо важно. Ако напрежението между САЩ и Русия не ескалира директно между двете държави, можем ли да се надяваме, че няма да възникне конфликт между руският съюзник Иран и американският съюзник Израел?

Иран даде ясно да се разбере, че не се интересува от договорки между Русия и САЩ, тъй като има за цел да остане постоянно в Сирия. Наскоро Израел демонстрира, че може да се погрижи сам за интересите си, като нанесе предупредителни срещу Иран удари в Сирия на 9 април.

Тръмп може и да съобщава, че ударите са били успешни и да смята, че ангажиментите му са свършили, но войната в Сирия продължава с пълна сила. Москва и Вашингтон се намират на двата противоположни бряга и съперничеството им се вижда все по-ясно.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram