Още по темата

Все по-често могат да се чуят изказвания, че режимът на Асад печели гражданската война в Сирия. Шест години от началото на бунта, започнал като протестна вълна, проблемите в обществото остават, но това не попречи на Асад да каже в интервю, че днес Сирия е „по-единна и хомогенна“.

Едно време Сирия се гордееше с разнообразието си, но днес не е така. Под "единство", Асад има предвид териториите, които са върнати под контрола на правителството за сметка на стотици хиляди, изтласкани към други части на страната, за да станат „по-хомогенни“. В проправителствените сайтове можете да прочетете материали за това как едва ли не войната е свършила и след "Ислямска държава" всичко ще си бъде по старому.

Последните събития в Сирия показват, че войната е далеч от своя край

Врагове или приятели са Саудитска Арабия и Русия

Печели ли Асад войната?

Ако погледнем към картата на Сирия и особено върху разпределението на територията във военно отношение, ще забележим, че режимът установи отново контрола си върху територии в Северна и Централна Сирия, благодарение на руските въздушни сили и частите на Хизбула, и други подкрепени от Иран милиции.

Но 40% от страната е все още извън контрола на режима, включително зоните, в които се намират повечето петролни полета. Извън режима остават селища в Южна Сирия, големи територии в Северна Сирия, а също и провинцията Дейр ез Зор в Източна Сирия. Трябва да споменем, че кюрдските сили, макар да сключват споразумения с Асад, остават една от най-големите анти-Асад сили и едва ли ще върнат териториите, които днес контролират.

Обещанието на режима към поддръжниците му е, че всички територии ще бъдат завладени – това към днешна дата изглежда нереалистично.

Ако говорим през призмата на армиите, Асад не печели, но направи така, че никой друг да не спечели също. Това е особено важен момент, тъй като победите от 2015 насам, когато руската армия стъпи в Сирия, създават впечатлението, че конфликтът е пред своя край и международната общност няма възможности за реакция. Това не е вярно. Няма победител в Сирия до този момент и очевидно военно решение към този ден не стои на дневен ред.

Може ли Сирия да се стабилизира под управлението на Асад?

Пропагандата не споменава някои детайли. В нашата работа в журнала De Re Militari, от година насам наблюдаваме ръст на престъпленията в Латакия, Джабле и Тартус, т.е. в сърцето на най-върлите проправителствени области. Престъпленията са извършвани от групи, свързани с местни водачи на милиции – същите милиции, на които разчита режимът, за да контролира цели градски центрове в Централна Сирия.

Реално погледнато, както споменава в свой коментар Ибрахим ал Асил в The Washington Post, Сирия под контрола на режима не би могла да се стабилизира, тъй като институциите са по-слаби от всякога – дори в зоните, които бяха върнати от режима преди цели три години. Сирийската армия загуби една трета от силите си. Държавата банкрутира, а икономиката е разрушена и зависи от външни играчи като Иран и Русия – дори валутата се печата навън, в Москва.

В някои райони гражданската война може би е поспряла, но основните социални проблеми, заради които избухна, са все още там и настроенията срещу управлението се увеличават отново. Ако тези сигнали бъдат пренебрегнати, рано или късно конфликтът ще избухне пак в старите огнища. Тук трябва да споменем милионите бежанци, които започват да се връщат в някои райони, но местните военни сили, приближени на правителството, отказват да им върнат домовете.

Стигна се дотам, че Исам Захредин, който е един от най-видните генерали в армията, заяви открито по телевизията, че дори правителството да им позволи да се върнат, те (т.е. войниците) няма да го направят.

Град Хомс е особено добър пример за това: макар от 2013 година армията да върна контрола си над голяма част от града, все още няма и помен от обещаното от президента възстановяване на сгради и инфраструктура, а сигурността е оставена в ръцете на милиции, които често се издържат от криминални дейности.

Ако бъдат изпратени помощи за възстановяването на инфраструктурата, това ще е грешка.

Звучи абсурдно на пръв поглед, но данните сочат, че външните финансови помощи за възстановяване на сринатите градове, не отиват по предназначение. Повечето от държаните от бунтовници райони са маргинализирани от управлението много преди избухването на войната. Тези части на Сирия са и най-разрушени от въздушните удари на сирийската армия и именно от тук бягат най-много хора.

Безумно е да се мисли, че правителството ще изпрати каквато и да е помощ към тези райони, които до вчера са били бомбардирани и притиснати с принудителен глад за близо шест години.

От разследванията на неправителствени организации вече бяха доказани две неща: първо, че режимът използва пристигащите финансови инжекции, за да плаща на своите сили и да подсилва позициите си и второ – хуманитарните помощи се разпределят само в лоялните зони, но не достигат до бунтовническите райони, както се твърди в документите.

Именно заради това, всяка помощ трябва да се праща директно до общините и онези, които са в нужда. Това би спряло правителството да използва помощите като оръжие срещу опонентите си, както прави сега – например се спират камиони с доставки или се изземат продукти, с което се причинява глад.

И накрая пак стигаме до темата за Ислямска държава.

Военната кампания срещу джихадистите върви успешно, но тя няма да унищожи „халифата“. Докато САЩ бомбардират бойците на групировката, идеологията им се храни от несправедливостта и злоупотребите.

Без да се решат проблемите, довели до войната в Сирия – т.е. социалното неравенство, фаворизирането и корупцията – няма да видим края и на радикалните групи, които са директно следствие на създалия се хаос. Не може Асад и Иран, които са част от проблема, да бъдат смятани за източник на стабилизация.

Да не говорим за мрачните отношения на управлението на Асад с джихадисти от не толкова далечното минало – през август Хизбулла, например, сключи споразумение с Ислямска държава в Ливан, извозвайки 670 бойци до Източна Сирия на сметка на режима.

В този ред на мисли, трябва да бъдат прекратени и всякакви търговски сделки с Ислямска държава. За такива има данни от страна на правителството – преди няколко дни разследване на Ройтерс показа, че режимът на Асад купува жито от джихадистите, макар че тонове зърнена продукция се вкарва през Русия. Подобни сделки трябва да спрат, тъй като те дават нужните средства на ИД. Международната общност и особено Русия, трябва да притисне режимът на Асад да спре с подобни практики.

Със сигурност Асад печели по телевизията.

Репортажите от Сирия стават все по-малко по нашите ширини или напълно изчезват от новинарските емисии, създавайки впечатлението, че война вече няма. Въздушните удари, например, които убиха над 100 души за два дни само преди седмица, изобщо не бяха отразени у нас.