Още по темата

Гръцката държава ще се завърне на международните пазари за ценни книжа след близо 3 години отсъствие. Атина ще пусне емисия дългови облигации, като правителството на СИРИЗА е наело големите банки BNP, "Мерил Линч", Citi, "Дойче банк" и HSBC да управляват книжата.

5-годишните облигации са с лихва 4,75% лихва. Те ще бъдат емитирани на 25 юли.

Гърците отново щурмуваха парламента

Гръцките фермери отново блокираха границата с България

"Цунами" от поскъпване в Гърция

Гърция за пръвя път пуска държавни ценни книжа от 2014 година насам, а това е и първата емисия при правителството на крайнолявата СИРИЗА.

С нея южната ни съседка изпробва пазарите си преди окончателното си завръщане на пазара догодина. През 2018г. изтича третият транш от спасителни средства за гръцката икономика, осигурени от ЕС и МВФ. Поредният транш по него бе осигурен това лято, а общата му стойност е 86 млрд. евро. Той беше договорен от премиера Алексис Ципрас преди 2 години.

 „Гърция беше обхвана от невероятна икономическа и финансова буря. Днес нещата са много, много по-добре. Трябваше да създадем условията на доверие (за инвеститорите), което беше направено.

Беше ли прекалено сурово? Може би. Беше ли също така необходимо? Също да“,

заяви еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси в интервю за френско радио.

Спасителните заеми от ЕС и МВФ целяха да помогнат на Гърция в справянето с дълговата криза, която срина икономиката на страната през 2010 година. Парите се отпускат на цената на сурови реформи като намаляване на пенсии и други социални плащания, приватизация на предприятия и т.н.

Според редица анализатори обаче траншовете вкарват страната в дългова спирала, като по-голямата част от средствата отиват за погасяване на стари задължения, а много малко в съживяването на икономиката.

Заради това гръцкото правителство настоява пред кредиторите си, основните от които са Германия и Франция, за опростяване на част от дълга.

През последната година от Международния валутен фонд също искат намаляване на гръцкия външен дълг. От МВФ отказват да участват в повече спасителни планове след 2018г., ако част задълженията, които в момента възлизат на 314 млрд. евро, не бъдат опростени.

Същевременно всеки следващ транш от средства струва на лявото гръцко правителство реформи, които водят до различни стачки и протести, а рейтингът на самото правителство остава нисък въпреки постигането на икономически растеж и продължаването на диалога с кредиторите.