Изборите в Турция: Може ли Ердоган да бъде победен

П рез последните три години турският президент Реджеп Ердоган вкара страната в поредица от проблемни политически събития с национално значение. Под егидата на правителството му, Турция имаше два пъти парламентарни избори и противоречив референдум, който увеличава правата на президента. Междувременно, чистките след неуспешния преврат от лятото на 2016 продължават да тресат всички институции.

Изненадващо: Ердоган свиква избори

Истината за референдума в Турция

За шести път: Ердоган удължи извънредното положение

Следващото голямо политическо събитие е на 24 юни, когато турците ще гласуват за техния следващ президент и парламент. За Ердоган и неговите опоненти, залозите са по-големи от всякога. Ако той спечели, Ердоган ще поеме разширените правомощия на президентството, които референдумът му гарантира.

След десетилетие и половина на власт, Ердоган се превърна в най-дълго управлявалия турски политик, след Мустафа Кемал Ататюрк. Но неговите критици се страхуват от приближаващата смърт на трудноизградената демократична структура и засилването на авторитаризма. Все повече анализатори посочват турският президент като показателен пример за това как може да бъде задушена либерална политика в токсичен мажоритаризъм. В последния си брой, британското списание The Economist дори показва Ердоган в една група с американския президент Тръмп, руския президент Путин, филипинския лидер Дутерте и унгарския премиер Орбан като основни примери за това как може една държава да бъде поведена към авторитаризма, ако лидерът ѝ умее да борави с институции по подходящ начин.

Скрита камера засне Ердоган да инструктира за "плътното пазене" на избирателите

Ердоган пратил предизборни писма на ученици във Виена

Ердоган е умел политически оратор и успя да запази управлението си чрез мобилизация на своите привърженици в своеобразен религиозен национализъм. Той осъзнава, че днес политическият тренд е по-важен от простия политически популизъм и успява да приложи тези нови правила по най-добрия за него начин, така че да преобрази Турция за няколко години. Неговите мрежи достигат далеч извън страната, а нужните за печелене на избори врагове варират от западните правителства до кюрдските сепаратисти и вечния му опонент – духовникът Фетхулах Гюлен.

И все пак, въпреки подемът и развитието, днес турската икономика се задъхва и преминава през период на трудности за турската лира – нещо, което опозицията може да използва. Високата инфлация и дефицитът ще се окажат препятствия, които някои от съветниците на Ердоган забелязваха, но от страх явно не посочваха явно на лидера си.

Ердоган призова турските граждани да конвертират своите долари и евра в турски лири

Валутна буря заплашва Ердоган месец преди вот

Опозиционните лидери вече показаха няколко анкети, които според тях са свидетелство, че все повече хора са уморени от политиката на Ердоган, споровете със съюзниците в НАТО и засилването на социалната поляризация у дома.

Опонентите на Ердоган смятат, че ако не в президентската, то могат да спечелят в парламентарната надпревара.

Опозицията на Ердоган се чувства по-силна тази година, благодарение както на промяна на политическите ветрове, така и на създаването на опозиционен съюз, който включва не само леви, религиозни малцинства и светски движения, но и десни националисти и консервативни мюсюлмани. Главният опонент на Ердоган за президентското място е бившият учител Мухарем Индже от Републиканската народна партия – центристко движение, някога свързвано с десетилетен задушаващ секуларизъм и репресии над етнически малцинства. Индже опитва по всякакъв начин да разграничи партията от миналото ѝ, за да привлече колкото се може повече поддръжници.

Съперниците на Ердоган казват, че ходовете му вредят на страната. Отношенията с европейските партньори и НАТО определено не са най-добрите, а заради икономическите му решения последно време, турската валута е проблемна. Ислямисткият кандидат Темел Карамолаоглу критикува Ердоган, че разкъсва нацията.

Както при изборите през 2015 г., всички погледи са насочени към кюрдския вот.

Кюрдите представляват около 20% от населението на страната. Ердоган, който в началото на управлението си вдигна много от рестрикциите, наложени в миналото върху кюрдите и културата им, привлече немалко гласоподаватели от кюрдските райони. Но възобновяването на конфликта с кюрдските милиции в Турция, Сирия и Ирак отслаби тази подкрепа. За разломът вина има и преследването срещу членове на Народната демократическа партия (НДП) – лява, про-кюрдска партия, която Анкара обвинява в тайни споразумения със забранената Кюрдска работническа партия.

Ердоган: Никой не трябва да търси държава на кюрдите

Ако НДП може да спечели 10% от националния вот, необходими за места в парламента – както стана през 2015 – партията на Ердоган ще има трудности да спечели мнозинство. Но лидерът на НДП Селахатин Демирташ е арестуван по обвинения в тероризъм и той се кандидатира за президент от затвора. Има опасения, че Ердоган и поддръжниците му ще опитат да спрат гласуването – или да го ограничат – в районите от страната, населени предимно с кюрдско население. Опонентите на президента са убедени, че подобни действия са осигурили победата му на референдума миналата година.

Няколко дни преди изборите сред анализаторите в Турция и Европа цари по-скоро скептицизъм, че може да има опозиционна победа.

Тенденцията Ердоган да приеме още по-авторитарна политика и образ се засилва, въпреки все по-голямото нежелание на обществото да подкрепя това. Изборите на 24 юни се очертават като едни от най-важните в модерната история на Турция, когато или опозицията ще подкопае пътя на Ердоган към авторитаризма, или за следващите години той ще продължава да бъде най-силната личност в страната, променяйки я за десетилетия напред.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.