Още по темата

Президентът на Турция Реджеп Ердоган е направил повече за оформянето на Турция, отколкото всеки друг лидер, откакто Мустафа Кемал Ататюрк, легендарният лидер, основава турската република през 1923 г., пише Терънс Минтнер в „Джерусалем пост”.

Ататюрк, който е първият президент на страната от 1923 до 1938 г., работи неуморно, за да постави Турция на светска, насочена на Запад траектория. За тази цел той помогна за премахването на османския султанат, отделя светските закони от шариата (ислямското право) и дори забранява използването на забрадки от жените на обществени места сред редица други „модернизиращи” реформи.

Ердоган към САЩ: Не сте получавали османски шамар

Ердоган: Който се изпречи на пътя ни, ще бъде унищожен

Ердоган встъпи в длъжност, Турция е президентска република

И докато влиянието на Ататюрк все още изглежда е голямо в цялата страна - портретът му стои в много магазини и ресторанти, като един всемогъщ баща, който наблюдава потомството си - става все по-ясно, че Ердоган отнема неговото наследство.

64-годишният президент се позиционира като носител на нова турска идентичност, по-тясно свързана с османското минало и ислямското наследство. Това също е идентичност, която изглежда е базирана на едноличната сила на владетеля.

Ердоган постоянно консолидира политическа власт, откакто стана премиер през 2003 г. След като изпълнява тази длъжност в продължение на 11 години, той стана президент –пост, който ще заема поне до 2023 г., а може би и след това.

Неуспешният опит за преврат от 2016 г. му даде възможност за нова промяна, с която превърна Турция от парламентарна в президентска република, в която дори няма пост премиер.

Така Ердоган вече може пряко да назначава висшите държавни служители, да се намесва в правната система на страната и да обявява извънредно положение.

Застъпниците на демокрацията изразиха загриженост, че Турция бързо се превръща в диктатура. И докато остро критикуваха по-очевидните властови придобивки на президента, те в голяма степен пренебрегнаха по-фините му тактики.

Една такава стратегия е популяризирането от Ердоган на всичко османско.

Например той публично защитава Абдулхамид II, който управлява империята от 1876 до 1909 г. Въпреки че много историци, както и турски републиканци при Ататюрк, гледат на последния султан като на жесток деспот.

По време на митинг по-рано тази година той описа Абдулхамид II като „една от най-важните, най-визионерски и най-стратегически мислещите личности, които са сложили своите печати през последните 150 години на нашата държава”.

Не е изненадващо, че хитов телевизионен сериал изобразява Абдулхамид ІІ като почетен и благочестив владетел, който се изправя срещу опустошителни европейски колониални сили. Убеден в даденото от Аллах право да управлява, той също така се противопоставя на либералните министри, които го призовават да осъществи демократични реформи. Ердоган смята, че е от съществено значение сериалът да се гледа от турската младеж.

Възхвалявайки славата на Османската империя, турският президент може да се опитва да затегне властта си върху поляризираната нация, като се докосва до носталгията ѝ към миналото.

Фади Хакура, експерт по турската вътрешна политика в лондонския мозъчен тръст „Чатъм Хаус” посочва, че османизмът е оправдание за неоислямистките и турските националистически амбиции на Ердоган.

„Има процъфтяване на „османо-манията” във филми, телевизионни сериали, ресторанти, предлагащи османски ястия и учебни програми”, обяснява Хакура. „Но турците не могат да определят какво е османското минало. Извън изграждането на империя, османизмът е труден за формулиране”.

Например османлиите заимстват от различни култури - поезия от персите, архитектура от гърците и концепция за война от европейците. Те са по същество космополитни в подхода си, но тяхната отвореност към чуждо влияние не се оценява в настоящата националистическа реторика.

Хакури е категоричен: „Ердоган изглежда по-целенасочен да отхвърли културното наследство на Турция, за да преследва националистическия, търговския и нео-ислямисткия си дневен ред”.

Синан Юлген, експерт по турските дела в центъра „Карнеги” в Брюксел, смята, че „Ердоган вижда себе си и своето политическо движение като продължение на пред-републиканската османска история.”

„Акцентът е върху всички успехи на османските времена. Вземете например хитовият телевизионен сериал за султан Абдулхамид II. По време на управлението му Османската империя е загубила три четвърти от своята територия в Източна Европа, но нищо от това не е взето предвид. Този вид реторика и символика за османската слава резонира сред избирателите на Ердоган”, отчита Юлген.

„Османо-манията” следователно изглежда е насочена към мобилизиране и укрепване на подкрепата за Ердоган. Как той би могъл да затвърди авторитета си отвъд своята база е отворен въпрос. Едно нещо обаче е сигурно – „Османо-манията” прави добра телевизия в страна, чието настояще все повече се преплита с миналото.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.