Още по темата

„Точно подминавахме сергията с тютюн, когато видяхме, че една от следващите е затрупана с купчини зелено, а не кафяво растение. Оказа се тъкмо каквото най-напред очаквахме – истинска планина от изсушен канабис.

В името на научното изследване ни се стори правилно да купим малко. Възрастните продавачки бяха щастливи да ни заредят с найлонови пликове пълни с трева и струващи около половин британски паунд.”

Това е жената, която съобщава най-важното в Северна Корея

Севернокорейският българин, рожба на Студената война

ВИЖТЕ ВЪВ ВИДЕОТО ГОРЕ: Какво разказва един севернокореец за режима в страната

Този разказ на блогъра и фотограф Дармън Рихтер изненада света в средата на 2013. Мястото, за което британецът разказва, не е туристическа атракция в нарколибералната Холандия, нито скрито криминално свърталище в планините на Южна Америка.

В този момент Рихтер се намира на пазара в Расон – пристанищен град в Северна Корея – вероятно най-затворената и антидемократична страна в света. В нея западните туристи могат да получат години в местен затвор, ако оставят Библия на случайно място, но явно спокойно могат да правят други забранени в техните страни неща. 

Оказва се, че във владенията на наследствения диктатор Ким Чен Ун не само можеш да си купиш плик с евтина трева на открит пазар, а че впоследствие можеш да я пушиш почти навсякъде.      

Като в сюреалистичен сън Деймън Рихтер и другите хора в туристическата му група си подават огромни джойнтове, докато правителствените гидове им показват монументи и разказват истории за подвизите на покойния Ким Чен Ир.

По-късно групата ще изпробва блюдата в местен ресторант, където самият Рихтер твърди, че от гъстия дим със специфична миризма му било трудно да открие стола си.

През същата 2013 още подобни апокрифни преживявания от Северна Корея достигат до света чрез онлайн медиите.

Съвместна статия на “VICE” и фокусирания върху КНДР сайт „NK News”, позоваваща се на източници в самата страна, дава по-широк поглед върху канабис културата в комунистическата диктатура.

Севернокорейците пушат слаба трева, в която почти отсъства активната съставка THC, но която е евтин заместител на суровия тютюн и пословично лошите местни цигари. Никой не употребява канабис, за „да се смее на ръката си”, гласи репортажът.

Така джойнтът се оказва популярен и почти легален в Северна Корея (затова по-надолу) поради няколко причини.  

Едната е характерната черта на плановите икономики – дефицитите. Местните не само пушат трева, защото е по-евтина и достъпна от тютюна, но когато не разполагат с хартийки за свиване използват листовете на партийните всекидневници. Така и тревата се оказва обвита в пропагандни лозунги. 

Другата са добрите условия и хилядолетните традиции в отглеждането на коноп на целия Корейски полуостров.

Отвъд демонстративните военни паради, ядрени тестове и заплахи към САЩ, севернокорейските власти са пословично затворени спрямо останалия свят. Така откъслечните информации за употребата на марихуана така и не намират някакво официално потвърждение.

Севернокореец разказва за живота в страната

Когато САЩ изравни Северна Корея със земята

Омайният дух обаче е пуснат от бутилката и много медии подхващат историите и намират нови източници, най-вече руски и китайски работници и туристи, според които човек спокойно си купува половин килограм трева за около 3 американски долара.

На мизерстващата КНДР се рисува портрет като рай за любителите на канабиса, а на Пхенян като бъдещ комунистически Амстердам, в случай че партията отвори възможността за такъв туризъм.

По улиците на столицата джойнт се пуши свободно и „сладката му миризма” може да стигне до ноздрите ви съвсем неочаквано, пишат във „VICE”.

Истината е някъде по средата.

10 НЕЩА, ЗА КОИТО МОГАТ ДА ВИ ОСЪДЯТ НА СМЪРТ В СЕВЕРНА КОРЕЯ

Да си купиш канабис не е възможност, която стои пред участниците в обичайните турове в Северна Корея, достъпни за западни посетители

Както пише и Рихтер, в тях правителствените гидове имат много конкретна програма, в която виждаш само каквото властите искат – паметници на „великите” и „вечни” лидери от династията Ким, монументални сгради и бутафорни празненства в караоке баровете предимно на Пхенян. Случайните снимки са забранени.

Британецът уточнява, че достъп до пазара е получил благодарение на факта, че привилигированата им група е била водена от специален човек от външното минситерство, без който самото посещение в „свободната икономическа зона” на Расон би било немислимо.

Марихуаната като субстанция е точно толкова изрично забранена в КНДР, колкото са хероина или кокаина.

Показната й употреба би се превърнала в повод един американски турист да попадне зад решетките в комунистическата страна, предупреждава тазгодишно разследване на АП.

Къде е разликата? Това, което се продава в Северна Корея не е типичната наркотична субстанция, позната в Западния свят.

Местните купуват и употребяват изсушените листа на канабис, отглеждан за индустриални цели. Това растение е легално в страната (както и у нас). Както вече споменахме, активната упойваща съставка THC има незначително съдържание в него.  

„Виждал съм и съм купувал коноп, но той не съдържа THC и се продава като евтин заместител на тютюна. Расте диво в планинските райони на север, хората го берат, сушат и продават по пазарите, но той не те напушва, независимо колко употребиш”, заявява за АП Трой Колингс – американец, организиращ туристически обиколки в комунистическата страна.

Какво видя един фотограф в Северна Корея

Ким Чен-ун с план да покори Луната

Това е и най-достоверният и проверим отговор – да, в Северна Корея трева се пуши свободно, но това не е марихуана, а изсушените листа на конопеното растение, които не доставят на местните може би нужната им упойка в изпълненото с лишения ежедневие.

Самата затвореност на КНДР прави всякакви други предположения недоказуеми.

„Идеята, че страната е пълна от напушляци, щастливо упоени в рая на легалната трева не е точна. Да не си виждал и правил нещо не значи, че то не съществува, разбира се, но аз никога не съм видял това”, пише Саймън Кокърел, друг организатор на турове, цитиран от АП.

Одимените спомени на Рихтер обаче са свидетелство, че упойване има.  Той признава, че субстанцията е много слаба, но след цял ден на пушене из паметници и ресторанти той и другите туристи със сигурност са почувствали „разпознаваем ефект”.

„В ъгъла на стаята малък телевизор се опитваше колкото може да ни държи в течение с важните събития. Водещата говореше за потенциално южнокорейско нападение, за американски маневри на полуострова. Спомних си, че съм в страна, която заплашва да обстрелва съседите си с ядрени бойни глави…

Сервитьорката донесе още бири, шотове с местното оризово вино Соджу и някой ми подаде джойнт. Вече бях забравил за ядрената война”, завършва разказа си блогърът.