Още по темата

През изминалите две седмици Доналд Тръмп изпъна докрай нервите на републиканците като се споразумя на тримесечно отлагане на разглеждането на дълговия таван с демократите (което е изгодно да тях); подкрепи узаконяване на статута на нелегалните имигранти по DACA и дори вечеря насаме с Нанси Пелоси и Чък Шумър, лидерите демократичните малцинства в конгреса и Сенага, за да обсъдят заедно решение. 

Той послуша молбата на Нанси Пелоси и написа специален туийт, за да успокои имигрантите, че няма да бъдат депортирани (точно така, прессекретарите, пиарите, шефа на кабинета и семейството на Тръмп нямат контрол върху туитъра му – но Нанси Пелоси има!); подкрепи публично изпадналата в затрудение преди избори демократична сенаторка от Северна Дакота, Хайди Хайткемп; и дори намекна, че може САЩ да остане в Парижкото споразумение.

Тръмп няма да депортира никого

Приятелството с Тръмп свърши, започва войната на Банън

И резултатите не закъсняха. Докато фен базата на Тръмп се чуди дали е разочарована от сътрудничеството му с демократите или опиянена от публичното унижение на републиканските лидери, той получи за пръв път огромно позитивно покритие от големите медии, които оцениха постъпката му като държавническа, двупартийна и отговорна. 

От всичко това можем да си извадим един анализ за миналото и два за бъдещето:

1. Републиканците проиграха мнозинството си. Те се примириха с кандидата Тръмп миналото лято, като разчитаха че той не е опитен политик и щом стане президент, ще могат да го убедят да подпише законите, които сложат на бюрото му.

Не оцениха обаче риска, че ако не успеят да сложат на бюрото му нищо, той ще предпочете да стане безпартиен брокер и да се заиграе с демократите, за да започне да постига някакви резултати в конгреса и сената, и да повдигне спадащите си рейтинги. Републиканското мнозинство успя да се раздели на егоистични фракции от либертарианци, неоконсерватори, центристи и пр., което попречи на гласуването на каквато и да е голяма реформа в здравеопазването, данъците, инфраструктурата, армията и т.н.

2. От  един съюз  на Тръмп с демократите може да се  (пре)роди голяма част от програмата на Стив Банън. Ако Тръмп, Пелоси и Шумър осигурят впечатляващо двупартийно мнозинство за узаконяване на DACA в замяна на финансиране за граничен контрол и на президентът му хареса да е в тази роля, могат да последват още сделки. Например Пелоси и Шумър може да предложат 44% данък върху доходите над 5 милиона (което беше идея на бившия съветник на Тръмп) в замяна на данъчни съкращения за средната класа и удвояване на данъчните кредити за деца (идея на Иванка Тръмп).

Тръмп изглежда не е слушал Сешънс

Започна голямото орязване на данъци в САЩ

Всички ще бъдат доволни, освен по-десните републиканци, разбира се. Или може дори да накарат Тръмп да се откаже огромното рязане на корпоративен данък в замяна на финансиране за трилион-доларовия инфраструктурен план на Стив Банън (който много демократи така или иначе подкрепят). Комбинацията от популисткото реторическо десничарство на Тръмп и икономическото левичарство на демократите много ще напомня визията на Стив Банън за Америка и ще хвърли републиканците в нокаут. 

3. Демократите може да пострадат от заиграването  с Тръмп, ако то продължи дълго. Шумър настоява за „работещ конгрес”, което звучи добре по принцип, но няма логика от устата на човек в опозиция. Ако републиканския конгрес не работи, блокиран от  вътрешни несъгласия, това само ще помогне на кампанията на демократите през 2018.

Междувременно стоплянето на отношенията с Тръмп и обрисуването му като разбран и отворен за разговор президент, разгневява електоралната база на демократите. Нанси Пелоси бе конфронтирана от десетки демократични активисти по време на пресконференция в понеделник. Te я критикуваха заради диалога й с Тръмп. Истината е, че демократите имат нужда от поляризацията срещу Тръмп, защото техният проблем  ( заради който Хилари загуби) е как да мобилизират електората си да излезе да гласува.

Тръмп е този, който ще извади по-голям личен дивидент от такъв алианс, защото ще успее да се представи като безпартиен лидер, да прокара най-сетне някакви реформи и най-важното – публично да унижи републиканците (Раян и МакКонъл). По-голямата част от поддръжниците на Тръмп ще се радват на всичко това и ще са много по-склонни да си затворят очите за неприятната част, отколкото избирателите на демократите.

Тончо Краевски анализира за Vesti.bg събития от международната политика с фокус върху англоамериканския свят. Член е на Института за дясна политика.

Два от неговите анализи, публикувани във Vesti.bg, бяха преведени и публикувани от американското издание Watching America.

Тръмп не просто се оттегля от Парижкото споразумение - той изпраща послание - виж в Watching America

Игра на покер или световна война - виж в Watching America