Да споделяш не боли

О ще в предучилищна възраст децата научават какво е да бъдеш изолиран, когато екстрите се поделят.

В ново проучване, учените от университета Лудвиг-Максимилиан в Мюнхен доказват, че

3-годишните могат да усещат негативните чувства на другите и да коригират своето поведение в отговор на тези чувства.

Защо сме готови да споделим с другите това, което просто бихме могли да запазим за себе си? Желанието да дадем част от престижен ресурс на някой друг е поведенчески модел, който може да хвърли светлина върху произхода и развитието на просоциален начин на реагиране от детството.

Новото изследване на двама професори показва, че независимо дали децата са в предучилищна възраст или не, е избират да споделят с друго дете ценност, която притежават, в зависимост от това колко добре могат да предвидят как би се чувствало въпросното дете, ако решат да не споделят с него.

Авторите на проучването питали деца в предучилищна и в друга възраст как според тях би се почувствало дете и как биха се почувствали те самите, в зависимост от това дали някой споделя нещо с тях или не.

От отговорите им станало ясно, че техните разбирания за чувствата на даден човек, ако е изолиран, не просто са различни, но и оказва влияние върху тяхното собствено желание да споделят с другите.

Децата, които по-добре разбирали колко зле се чувства някой, изолиран в разпределението на ресурсите, са били по-щедри в последвалата задача за разпределянето на ресурси.

В изследването са участвали 82 деца на възраст между 3 и 6 години. Дори и 3-годишните били в състояние да предвидят как може да се чувстват, ако бъдат пренебрегнати в един кръг на споделяне.

Нещата, които научаваме през първите две или три години от живота ни са силно повлияни от нашите емоции. Децата, чиито родители разговарят с тях за чувствата са по-способни да разбират емоционалното състояние на друго дете.