Модернизацията на армията ни –  излишен разход по време на криза или стратегическа инвестиция
доц. д-р Светослав Спасов   
4

П рисъединяването на България към НАТО през 2004 г. изправи армията ни пред едно сериозно предизвикателство – необходимостта от модернизация на въоръжението и замяната на изключително остарялата Съветска военна техника, доставена по време на участието на България във Варшавския договор, която в много аспекти бе несъвместима с тази на Алианса. Политическото решение за членство на страната ни в Северноатлантическия договор трябваше да бъде последвано в един много кратък срок и от национално решение за превъоръжаване на Българската армия с модерно и съвременно оборудване, за да се гарантира придобиването на способности от Българската армия и съвместимостта ѝ със стандартите на НАТО. Не на последно място, а може би дори на първо – модерното въоръжение е основен фактор за сигурността на нашите военни по време на международни мисии и учения.

От трите вида въоръжени сили, в мисии на НАТО са участвали само сухопътните и военноморските ни войски. Над 9 000 български военнослужещи от сухопътните сили, разпределени в 27 контингента, са взели участие в мисиите на НАТО, основно в Афганистан. Те изпълняват основна роля в съвместните операции и учения с партньорите от Алианса. В същото време, те са и най-ощетените по отношение на модернизационните проекти в този 16-годишен период. В този контекст е важно да не изоставаме от останалите страни от Югоизточна и Централна Европа – членове на Алианса, като Чехия, Полша, Хърватска, Словакия и Румъния, които са завършили или са в напреднал етап на модернизация на сухопътните си войски и вече са в процес на изграждане на способности, като са заложили на модел на индустриално сътрудничество с местни национални компании.

Принципно разходите за отбрана са високи и е трудно да бъдат комуникирани с обществените нагласи и очаквания. Това важи не само за България, а и за всяка модерна и демократична държава. Общественото мнение няма значение единствено в тоталитарните държави. Същевременно колективната отбрана изисква солидарен подход. Факт, който бе отчетен на срещата на НАТО в Уелс още през 2014 г., когато бе взето решението всяка от страните-членки на Алианса да отделя поне 2% от БВП за отбрана до 2024 година. По-късно в този контекст Ген. Секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбеляза, че тези разходи трябва да са насочени най-вече към модерно въоръжение и добре подготвени професионални армии на страните-членки.

Решението бе най-последователно поддържано и защитавано от САЩ, отделящ най-висок процент от БВП за отбрана като страна-членка на Алианса – около 3.5%, която очакваше спазване на поетия ангажимент и от съюзниците си. Факт е, обаче, че малък брой от тях успяваха да се приближат до минималните 2%. България също не бе изключение, движейки се през последните години около 1.3%.

Тази тенденция се промени едва през миналата година, когато страната ни достигна 2.6% от БВП отделян за отбрана, след като бе взето решението за придобиването от САЩ на 8 многоцелеви изтребителя Ф-16 Блок 70 за 2.1 млрд. лв., които трябва да бъдат произведени от „Локхийд Мартин“.  А в средата на ноември тази година бе подписан и договорът с немската компания „Люрсен“ за придобиването на 2 патрулни кораба за близо 1 млрд. лв. Така бяха успешно договорени два от трите големи модернизационни проекта, които настоящото правителството си постави за цел да реализира в рамките на мандата си - за авиацията и военноморските сили. В напреднал стадий е и процедурата за реализацията и на третия, може би най-важния проект – придобиването на 150 броя бронирани машини за Сухопътните войски, в който се конкурират „Патрия“ и „Дженеръл Дайнамикс“, а прогнозната сума по проекта е за около 1.5 млрд. лв., които ще бъдат изплащани на вноски в следващите 10-на години.

Ако правителството успее да финализира и този проект до края на мандата си до пролетта на 2021 г., категорично може да отчете, че е реализирало заложената минимална реформа в една от областите, в които има най-малка обществена подкрепа – отбраната. Решението със сигурност няма да бъде лесно, на фона на втората вълна от Ковид-пандемията, поставила ни на първо място по смъртност в Европейския съюз и довела до сериозна икономическата криза в страната, нуждата от преструктуриране на бюджетните разходи и покриване на множество допълнителни здравни и социални плащания.  Не малко бизнес сектори в момента са изправени пред реален фалит.

Отлагането във времето на проекта за модернизацията на сухопътните ни войски, обаче, би довело до неговото сериозно забавяне с не по-малко от 5 до 10 години, под натиска на определени обществени нагласи и нужди. Това не само ще остави реформата в Българската армия недовършена, ощетявайки най-вече сухопътните сили, но и ще доведе до сериозен дисбаланс в подготовката и боеспособността на българските военнослужещи. Нещо повече – би лишило военната ни индустрия от сериозни възможности за развитие, а държавата ни от огромния ресурс, който тя би могла да генерира за държавния бюджет. Защо това е така?

Колкото и да се свиват разходите, няма ли приходи в бюджета от икономиката, трудно могат да бъдат осигурени здравните и социалните разходи, без да се наложи поемането на нови държавни дългове. Къде стои българската отбранителна индустрия в този модел и защо модернизационните проекти за Българската армия са важни не само за нашата сигурност, но и за икономиката ни?

Само за миналата година фирмите от отбранителната ни индустрия са реализирали над 1 млрд. евро продажби от експорта на своята продукция. Това е рекорден ръст, на фона на кризата в бранша през 90-те години, когато от 150 000 души, ангажирани във военната индустрия в края на периода на комунизма у нас, се наблюдава срив в заетостта в сектора от 10 пъти – до 15 000 души. Ясно е, че за да бъде запазена възходящата тенденция от последните години, е необходимо непрекъснато да се повишава конкурентоспособността на нашите фирми, чрез инвестиции в иновации и непрекъснато технологично обновление на българските отбранителни продукти. А модернизационните проекти в армията са най-добрата предпоставка това да се случи.

Тяхната реализация е сложен и многостепенен процес, базиран на носене на отговорност и взимане на политически решение. Така например, придобиването на самолетите Ф-16 бе вследствие на пряко договаряне между правителствата на България и САЩ. При останалите два проекта – за Военноморските и Сухопътните сили, бе избран утвърденият в световен аспект модел за придобиване на военна техника - на базата на търгове на конкурентен принцип, позволяващ да се избере най-изгодната за страната ни оферта по отношение на техническите характеристики, цената,  възможността от разсрочване на изплащането, индустриалното сътрудничество.

Вероятно за аудиторията извън професионалната гилдия подробностите около модернизационните проекти остават в голяма степен неясни. Медиите най-често акцентират върху размера на финансирането на сделките, и около тези числа се води предимно и политическия дебат. Но не по-малко важно е да се обяснят на обществото и някои основни аспекти на модернизационните проекти.

На първо място, чрез модернизацията в армията се полагат основите на дългосрочно стратегическо сътрудничество в рамките на НАТО и ЕС. С тези сделки България договаря не само закупуването на техника и въоръжение, но и обучение на военния, инженерния и техническия състав, подготовка на кадри за работа с най-модерното оборудване и технологии и създаване на инфраструктура, която ще може да удовлетвори изискванията на нашата професионална армия за дълъг период напред. Тогава българските военнослужещи ще бъдат напълно съпоставими с колегите си от армиите на ЕС и НАТО и ще могат да взимат участие във все по-широк спектър от задачи при съвместните мисии, учения и операции. Същевременно  и военната професия у нас ще утвърди авторитета си и ще бъде атрактивна за все по-голям брой млади хора.

На второ място, в модернизационните проекти са заложени изисквания за реинвестиция в България на една част от вложените бюджетни средства, чрез ангажирането на български фирми в производството на договореното въоръжение. Така двата нови патрулни кораба ще бъдат построени във Варненската корабостроителница „Делфин“. Очаква се в производството на новите бронирани машини да бъдат ангажирани държавните предприятия „ТЕРЕМ“ и „ВМЗ-Сопот“. А това, освен технологичен обмен, който ще стабилизира и ще даде импулс в развитието на военните ни фирми, означава и разкриване на много нови работни места.

Не на последно място, с усвояването на производството на нова военна продукция по натовски стандарти, се откриват и нови възможности за последващ експорт в трети страни – и в региона, и в глобален аспект. Проекти с такъв обем и сложност, каквито са модернизационните проекти за въоръжените ни сили, ще дадат възможност за участие и на немалко частни български фирми, пряко или косвено свързани с отбранителния сектор, което ще повиши конкурентоспособността им на международните пазари, а оттам и на българската отбранително-технологична индустриална база като цяло.

Усложнената от Ковид-19 икономическа ситуация в национален и глобален аспект позволява на България да приложи по-голяма гъвкавост в преговорния процес по отношение на придобиването на отбранителна техника и въоръжение. С други думи, в позиция сме да изискваме по-бърза доставка и същевременно по-голямо разсрочване на плащанията във времето. Модернизационните проекти в армията създават добри предпоставки за стимулиране на икономиката ни по време на криза – важно е да успеем да се възползваме от тях.

*Доц. Светослав Спасов е доктор по военно-политически проблеми на сигурността, бивш посланик на България към ООН и ОССЕ във Виена, понастоящем е преподавател в Катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС. Автор на множество книги и публикации в областта на сигурността и отбраната, включително и тритомното издание „Развитие на отбранителната индустрия в България“.

Коментари 4
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

4 коментара
 
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

Разединените звезди в Hell's Kitchen постигнаха пирова победа

Разединените звезди в Hell's Kitchen постигнаха пирова победа

Любопитно Преди 1 час

Царина и Никол получиха оранжеви престилки след загуба на Червените от звездния обор

Украйна чака американските оръжия за контраатака

Украйна чака американските оръжия за контраатака

Свят Преди 2 часа

Черник: Украинските въоръжени сили могат да прережат сухопътния коридор към Крим

Смениха директора на ОД на МВР в Габрово

Смениха директора на ОД на МВР в Габрово

България Преди 5 часа

Пламен Иванов е временно преназначен на ръководната длъжност

САЩ с доклад за човешките права в България

САЩ с доклад за човешките права в България

България Преди 6 часа

Значимите проблеми с правата на човека включват достоверни доклади за изтезания или жестоко отношение

АЕЖ: МВР превиши правомощията си по случая с Димитър Стоянов

АЕЖ: МВР превиши правомощията си по случая с Димитър Стоянов

България Преди 7 часа

Според АЕЖ вътрешното министерство трябвало да публикува всички записи, а не част от тях

Гражданите на ЕС с право на ремонт

Гражданите на ЕС с право на ремонт

Свят Преди 7 часа

Новите правила въвеждат засилено „право на ремонт“

Комисията за "Турски поток" прекрати заседанието си заради спорове за дневния ред

Комисията за "Турски поток" прекрати заседанието си заради спорове за дневния ред

България Преди 7 часа

Сабрутев отрече, че прекратяването му е по вина на ПП-ДБ

БГ фестивал в Йокохама

Български фестивал се проведе за втора поредна година в японския град Йокохама

България Преди 7 часа

Целта на събитието е да представи България като "привлекателна туристическа дестинация"

Министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда обезщетенията при безработица

България Преди 8 часа

Предстои и избор на ротационни заместник-председатели на Националния съвет

Започна излъчването на сериал за живота на кралица Максима

Започна излъчването на сериал за живота на кралица Максима

Свят Преди 8 часа

Първият епизод на телевизионната продукция "Максима" беше излъчен през уикенда

<p>Тодоров: Виждал съм Димитров пред кабинета на Рашков</p>

Петър Тодоров: Виждал съм Стефан Димитров пред кабинета на Бойко Рашков

България Преди 8 часа

По думите му е засичал в МВР и бащата Марин

Бабата на Габриела Славова: Моята внучка не е убийца

Бабата на Габриела Славова: Моята внучка не е убийца

България Преди 8 часа

Габриела Пеева остава в ареста

Десет партии и осем коалиции са подали документи за регистрация за изборите

Десет партии и осем коалиции са подали документи за регистрация за изборите

България Преди 8 часа

От подалите документи до момента са регистрирани пет парти и две коалиции

Сградата, където се помещава СГС

Съдът остави Марин Димитров в ареста

България Преди 9 часа

Синът му Стефан Димитров и Петя Банкова също са окончателно в ареста

<p>Разкриха причината за рекордната градушка в Испания</p>

Какво причини градушката с големина на бейзболна топка в Испания

Свят Преди 9 часа

Заради гигантската градушка, връхлетяла Жирона, загина дете