Колко голяма е разликата в заплатата на шефовете и подчинените, политиците и гражданите

П овечето фирми в САЩ вече ще трябва да обявяват разликите в заплащането между шефове и служители, съобщи Федералната комисия за ценни книжа и фондови борси, цитирана от Франс прес и Асошиейтед прес. 

Новото правило е следствие от закона за регулацията на Уолстрийт от 2010 г. и влиза в сила от 2017 г. То ще засегне голяма част от котираните на фондовата борса фирми. 

Решението бе взето с 3 на 2 гласа и председателката на комисията Мери Джо Уайт призна, че

новото правило поражда сериозни разногласия. 

Големите фирми в САЩ ще трябва да публикуват в годишния си отчет съотношението между заплащането на изпълнителните си директори и средната заплата на служителите. 

Това може да засили дебатите около задълбочаването на неравенството в САЩ,

отбелязва АФП. 

Заплащането на корпоративните шефове в САЩ бе около 20 пъти по-високо от средната заплата във фирмата през 1963 г., а през 2013 г. разликата вече е близо 300 пъти, сочи изследване на Института за икономическа политика.

Преди дни пък румънският вестник „Адевърул“ представи

„индекс на безчувствеността на висшите държавни чиновници по отношение на заплащането“,

който представлява съотношение между брутните заплати на държавния политически елит и средната брутна заплата в страната. 

В класацията „Адевърул“ е включил редица европейски държави, като сравнява брутните стойности, тъй като в отделните държави данъчното облагане е различно. 

Утрояването на заплатите на висшите държавни служители в Румъния, влязло в сила от 1 август т.г., изведе страната на челно място с най-голяма разлика между заплатите на обикновените хора и хората от първи ранг, пише изданието. Близо девет средни заплати ще влизат месечно в сметките на президента Клаус Йоханис и премиера Виктор Понта след промените, отбелязва вестникът. 

Така Румъния заема първо място в класацията с разлика между заплащането на държавния политически елит и обикновения човек от 8,7 пъти – 563 евро средна брутна заплата в страната спрямо 4895 евро за висшите държавни чиновници. 

България, която е сравнима с Румъния по равнище на бедност,

също има достатъчно висок „индекс на безчувственост“ и се нарежда на второ място:

българският президент печели 2950 евро месечно, премиерът – 2280 евро, което представлява съответно 6,5 пъти и около 5 пъти средна месечна заплата от 450 евро, пише „Адевърул“.  

„Подиумът“ завършва с Унгария, където премиерът Виктор Орбан печели 4910 евро – еквивалент на 6,2 средни месечни заплати, пише вестникът. 

Гърция, която е на прага на финансов комапс, също не стои зле в класацията: премиерът Алексис Ципрас има месечен приход от 7123 евро, тоест 5,6 пъти средната месечна заплата. 

Развитите държави, като Германия, Франция или Великобритания не успяват да постигнат „достиженията“ на Румъния, отбелязва „Адевърул“. 

Във Франция президентът и премиерът са с намалени заплати от 2012 г. с 30%. Сега те печелят по 14 836 евро месечно, което е 5,9 средни месечни заплати. В Германия канцлерът Ангела Меркел печели 18 000 евро месечно, което е 5,1 пъти средната заплата от 3527 евро. Във Великобритания премиерът Дейвид Камерън взима месечно 16 870 евро, което е 5,6 средни заплати от 2969 евро.  

Румънският вицепремиер Габриел Опря заяви, че

хората, които вземат решения в правителството, трябва да бъдат заплатени на равнище ЕС,

с което страната трябва да се сравнява, за да има компетентни и некорумпирани хора. Неговият аргумент бе поет и от останалите висши чиновници, но той не е единственият, който трябва да се има предвид, коментира „Адевърул“. 

Друг аргумент, може би по-справедлив, е степента, в която заплатите на висшите чиновници отговарят на икономическия капацитет на страната, която ръководят да генерира просперитет за всички граждани, не само за елита, посочва „Адевърул“. 

Президентите и премиерите на други държави от региона получават по-високо заплащане от своите граждани, но

съотношението между двете възнаграждения не е по-голямо от 1 до 5 пъти в нито една друга държава в Централна и Източна Европа,

обобщава вестникът. 

В дъното на своеобразната класация се намират Испания и Норвегия, където това съотношение е най-ниско – премиерите на тези държави печелят еквивалента на близо три средни месечни заплати, посочва румънското издание.