Притихнали тайни служби

Ш пионажът отново излиза на мода. След края на Студената война и конфузния провал на тайните служби от двете страни на Желязната завеса втората най-стара професия в света рязко изгуби престиж и значимост.

От няколко години насам обаче дифузната терористична заплаха отново издува платната на разузнавателните агенции. Трудно може да се прецени каква е ефективността им в борбата срещу тероризма, защото стара истина е, че успехите на шпионите остават тайна, а се разчуват единствено гафовете им. Гафове напоследък - дал Бог.

Тайни затвори на ЦРУ в Европа, подслушване на американски граждани в чужбина, съмнително сътрудничество между германското разузнаване БНД и ЦРУ в Ирак, следене на журналисти в Германия. Логичният извод гласи: в периоди на заплаха и несигурност тайните служби получават повече пари и правомощия (или просто сами разширяват правата си), а липсата на достатъчно ефективни механизми за обществен контрол водят до произволи и самодейност, които пък предизвикват скандали.

За добро или за лошо, на този фон българските тайни служби (и специално НРС) от някое време насам са почти незабележими. След встъпването си в длъжност министърът на вътрешните работи Румен Петков се срещна с директора на НРС Кирчо Киров и - според лаконичната новина - обсъди с него сътрудничеството между двете служби, чиито правомощия, впрочем, неслучайно са стриктно разделени.

Съветът на ЕС също почука на вратата на НРС, за да разбере какво върши София в борбата срещу тероризма. С това обаче информацията по темата общо взето се изчерпва. Естествено, всяко разузнаване по света по определение е алергично към каквато и да е форма на публичност, тъй че дискретността на НРС и на нейния главен надзорник, президента Георги Първанов, е ако не приемлива, то поне разбираема.

Въпреки това обаче българската общественост има право да знае какви са в момента основните цели и направления, по които работи разузнаването, кои са стратегическите му партньори и какво е мястото му в международното разделение на шпионския труд, най-вече по антитерористичната тема.

Липсващата засега обществена дискусия би трябвало да подхване и някои съвсем конкретни въпроси, например:

Участва ли НРС в анализа на данните, които се събират с нововъведаната адресна регистрация за чужденци в България?

Има ли случаи на оперативна дейност на НРС вътре в страната?

Разполага ли разузнаването с информация за българско участие в сделки, нарушаващи едно или друго международно ембарго?

Настоящото притихване на българските тайни служби и липсата на осезаем публичен интерес към работата им под черта будят повече тревога отколкото успокоение. Защото тъкмо това е климатът, в който най-бързо се трупат излишни килограми тайна власт и избуяват политически скандали.

Предстоящите президентски избори и приемането на страната в ЕС са две събития, покрай които от сейфовете на тайните служби току-виж изтекла някаква политически прицелена информация. Само гражданският дебат може да предотврати тази опасност.