Водата е любов

Първият ни ден на морето , дългоочакван след жегите в града .Толкова ни е хубаво .Започва празника на ваканцията , голямото плуване , игрите във вълните .

Слънцето , небето , пясъка , морето ...

Децата играят във водата ...

Щастието е сладко и топло ...

Стоя на брега и гледам водата . Тя идва при мен , поздравява ме , докосвам я . Прекрасно  усещане .

Всеки път , когато докосвам вода , изпитвам усещането за хилядолетна , многомилионно вековна живителна субстанция , толкова древна , толкова първична и космически вечна , че потръпвам от мисълта какво би се случило , ако бъдем поставени в условия да не можем да се наслаждаваме на всички блага , които ни дава .Да пиеш ВОДА , ВОДА , ВОДА в горещ летен ден ,не подсладени и оцветени с химикали напитки , не алкохол , не нищо друго , а вода -прохладна , животворяща , възраждаща , упоителна , ненаситно нужна .Да се изкъпеш под кристалната струя , да се почувстваш свеж , нов , пречистен, спокоен , в  меките галещи струи  .Да плуваш в морето , потопен в милиарди молекули , които помнят първия дъжд на планетата земя , безбройните хилядолетия на валежи , изпълнили океани , морета , реки , езера.Да се наслаждаваш на синьото великолепие на аквамаринената планета от космоса --толкова красива , блестяща в безкрайната вселена , обещаваща прохлада , наслада , живот .

Всеки път , когато използвам това уникално , несравнимо космическо благо , си давам сметка колко благодарни трябва да бъдем на великата природа за този безценен подарък ! Колко много дължим на шанса да бъдем жители на единствената планета в Слънчевата система , която притежава и дарява вода на жителите си ! Би могла да  я крие в дълбоки недра , да ни кара да достигаме до източниците с огромни усилия и да сме готови на всичко , за да я имаме .

Винаги трябва да помним , че не ние сме покорители на природата , а тя просто ни допуска до своите ресурси и ако не сме разумни , съвестни и почтителни потребители , ще я разгневим .Винаги трябва да се стремим да живеем , работим и да се забавляваме така , че да не се налага да узнаваме на какво е способен човешкия вид , не за да се измие , изпере , поплува в басейна или да полее ливадката си , а просто да пие ВОДА .Новоните вече ни предупреждават за първия грохот на последствиятя от нашето безотговорно поведение . Нищо няма да ни навреди да бъдем разумни . Да потребяваме по-малко .Да не разхищаваме .Да преработваме .Да пазим .Да се запитаме наистина ли хората имат нужда от хилядите безумни като качество и полза дреболии и джунжурии , произведени чрез свойствата на водата .Вода за флотация на руди . от които ще произведем неща , които да захвърлим , когато ни омръзнат за да произведем нови , от които нямаме въпиюща нужда .Вода за басейни в къщи , в които ще плуват хора  , уж за да спотуват  , докато водят  самоунижощителен начин на живот .Вода , събирана и чакана , за да стигне до хората ,която изтича в канала с часове , за да може някой да изстуди бутилките си за купона ..Алчността и немарливостта  никому никога не са донесли добро .Облаги -временни , със съмнителна стойност , вероятно .Но добро-дълготрайно , мотивиращо бъдещите поколения за творене на повече добро-не .

Ние , хората на цивилизационните постижения , сме свиканали да гледаме на течащата вода край нас като на привилегия , която сме си извоювали затова , че сме по-икономически напреднали .Древните напоителни системи на античните цивилизации , водопроводите им , баните им -нима не са били постижения на хора , които са работили упорито , за да изградят за себе си блага и да впрегнат силата и свойствато на водата за лична полза .Вещество , без което земята не   дава плод , подвластно на гравитацията  , управляемо при правилни конструкции -нима не е гордост за една цивилизация да каже -аз го постигнах , аз имам привилегията да го използвам .Докато вие , пастири , скотовъдци , номади , се възползвате само от естествените източници , ние го управляваме ( тук ми иска да сложа симпатичното емотиконче за хихикане .) Защото дори и да имаме някакво право да получим награда за старанието си да ползваме по добър стандарт , винаги трябва да помним , че го използваме по милостта или прищевките на природата , чийто продукт и сътрудник е водата .Стихия с невъобразима мощ , тя има правото да ни напомня за властта си и затова , че подаръкът изливащата се край нас благодат зависи от нашето разумно поведние .Ако използваме разумно , ще имаме чиста вода за пиене и домакинсва .Ако строим разумно , ще живеем без риск от наводнения с всичките им ужасяващи последствия .Ако се наслаждаваме разумно , ще се радваме на прекрасната  ни природа .Ако се държим  разумно , може да заслужим да ни посети друг вселенски разум .Никой не би изминал толкова път , за да общува с неразумни същества , които не се отнасят с уважение към собствения си дом .

Имаме засега само този дом -отгоре изглежда тъй хубав , уютен и топъл , само наш , само единствен Малко усилие ни трябва , за да подредим нещата -да не бъдем алчни , да не бъдем жестоки , да бъдем смели , да обичаме водата , от която сме и чрез която сме .Преди да се родим , плуваме в нея , поемаме я първото мляко на майките ни , в нея къпят децата нежни , обичащи ръце , водата утолява , успокоява , в нея тържествува животът

Стоя на брега на морето и ми е хубаво , спокойно и ведро .Вечната , хилядолетна вода ...Идва вълна , залива нозете ми .Наслада ... Гребвам с шепа .Слънцето искри  в прекрасната , прозрачна , невероятна материя .Децата ми играят край мен във водата.Плискат се , плуват , щастливи са .Сега  знам къде е раят  .