В древен Помпей е имало близо 200 ресторанти и барове, което означава по един на всеки 60 души в римския град, погребан под пепел и лава след избухването на вулкана Везувий през 79 г.
Обикновено заведенията били строени покрай пътя, за да може всеки - от обикновените граждани до пътуващите търговци, да спре, да поръча храна и даже да вземе със себе си, сочат нови открития.
В ресторантите по онова време се хранели предимно бедните, тъй като техните домове не разполагали с помещения, предвидени за готвене.
За разлика от днешните богаташи, древните много рядко се хранели навън, защото обикновено обядвали в разкошните си къщи.
Даже и в най-богатите домове обаче кухните били много оскъдни. Обикновено те разполагали с малко огнище, на което било възможно да се сложат само няколко съда за готвене.
Когато се организирали големи забавления и вечери, на които били канени важни личности, готвачите на богаташите лесно се справяли - по всяка вероятност храната в летните кухни се носела от ресторантите, а месото се пекло на подвижни шишове.
Според историците съвсем обичайно е било на трапезите да има месо от бялка или гризачи, като например мишки. В някой от богатите домакинства археолозите са открили и клетки за белки.
На трапезите имало също хляб, маслини, различни видове риба, боб, яйца, сирене, плодове, а особено на почит било помпейското зеле.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!