Социалната министърка: Заплатите ще са според уменията

- Г-жо Христова, заговори се за нов начин, по който да се изчисляват заплатите в бюджетната сфера. Как ще става това?
- Според личния принос на всеки човек, неговото образование и квалификация, иновационни умения и активност. Целта е да се премине към единни работни заплати.

- Какво означава това?
- Сега към заплатата за длъжност се прибавят допълнителни пари за ранг и за категория, а ние мислим това да стане обща заплата.
Ще се промени и начинът за постъпване на работа. Назначаването ще става само с конкурс с много строги изисквания, който ще се обявява в националните медии. Ще се разшири съставът и на оценяващите комисии, а резултатите ще се изнасят на публично място заедно с мотивите за спечелилите и отхвърлените.

Размерът на минималните и максималните възнаграждения ще се определя с акт на Министерския съвет. 13-ата заплата ще стане 1/10, а не както е сега 1/12 от годишните доходи на служителите. Мисля, че това стимулиране е добро, защото държавната администрация преживява много трудни времена.

- Предстои атестация на чиновниците. Ще паднат ли заплатите им, ако някои от тях изкарат по-ниски оценки?
- Не искаме да намаляваме работната заплата с тези промени, напротив. Сигурно обаче ще има промени в състава на публичната администрация. Всички служители ще бъдат атестирани за 2004 г. и на базата на оценката им ще се реши размерът на заплатата им. На тези, които получат 1 или 2, доходите ще се вдигнат. При 3 и 4, които не са добри оценки, ще се върви към освобождаване на служителите. Скалата, по която те се оценяват, е четирибална.

- Ще се увеличат ли доходите в реалния сектор?
- Те са нашият голям проблем. Ако за заплатите в бюджетната сфера сме сигурни, че ще бъдат увеличени с 8,3%, не можем да кажем същото за парите и в реалния сектор. Там можем да се намесим само индиректно, с данъчни облекчения, добри икономически закони и ясни правила за социален диалог.
Най-важни са синдикатите и работодателите. За съжаление обаче в последния доклад на Европейската комисия се казва, че на национално ниво има социален диалог, но на секторно и браншово почти няма.

- Миналата седмица споменахте, че се обсъжда да отпадне минималната заплата.
- Разгледахме такъв вариант, тъй като с гарантирането на 120 лв. на нискообразованите хора квалифицираните губят стимул да работят. Срещу много по-качествен труд те получават едва по 250 лв.
В момента обаче нашата икономика е такава, че ако се откажем да регулираме минималната заплата, хората могат да бъдат ощетени.

- Какво сочат резултатите от преброяването на синдикатите? Достатъчно силни ли са те, за да защитават интересите на работниците?
- Направихме проверка по един социологически метод с 10% извадка от произволно избрани предприятия и се оказа, че в преброяването има сериозни грешки. Например при Генералната централа на браншовите синдикати данните се разминаха на 90%, а при КНСБ и "Подкрепа" с 11% и 13%. В момента тече нова проверка заради тези големи грешки.
Получиха се данни за организации и в странни места като земеделски кооперации например, където работят само пенсионери и всички са членове на даден синдикат. Извън тези аномалии масата на големите синдикати е в държавните предприятия, в частните няма.

- Колко са бедните хора у нас?
- Не мога да кажа още, но у нас се оформя праг от $2,15 на ден, който е характерен за средноразвитите страни, в слаборазвитите е $1,30, а във високоразвитите - $4,30.

- Какво значи този праг - повече хора ли ще вземат помощи или по-малко?
- Базовият гарантиран минимален доход от три години вече е 40 лв. Той ще се увеличи, а с него и хората, които получават помощи. Освен това ще се върви към все по-голямо диференциране на бедните по възраст, здравословно състояние, семейно положение, етнически състав и регионален признак.
Ще изследваме и кои професионални групи са изпаднали в бедност, тъй като у нас имаме проблем с работещите бедни.

- А с колко ще се увеличи гарантираният минимален доход?
- Ще трябва да изчакаме резултатите от изследването. Минималният доход ще се изчислява според преценките на експертите колко храна, отопление и минимум други неща трябват на хората изобщо, а след това и като се вземат предвид някои специфични нужди на различните възрасти, региони и т.н. Накрая думата има правителството. С акт то ще реши колко от тези нужди може да си позволи да покрие държавата.

- Ще има ли политическа воля да се обвърже прагът на бедност с минималната заплата?
- Дискутираме го, но това е опасно. Ако минималната заплата се повиши и доближи средната, ще се задълбочи проблемът с работещите бедни.