"Вярвам, че какъвто и театър да се прави, той трябва да бъде театър на достоверността. На достоверното човешко вълнение, независимо дали средата е условна или натуралистична. Зрителят може да повярва и на най-абстрактното, стига да има момент, в който да се идентифицира с героя. Най-трудно е да го накараш да се познае в героите от сцената. Случи ли се обаче, ние вече сме влезли под кожата му и представлението, независимо от кой вид театър е, се е получило", казва Младен Киселов пред "Капитал Light".
Последвайте ни
