Проф. Ганчев: Ниският дълг и дефицит не са гордост

Н ашата гордост, че България има нисък дълг и бюджетен дефицит, е необоснована. Това заяви икономистът професор Ганчо Ганчев в "Студио БГНЕС" с водещ Дияна Тушева.

Той посочи, че в България никой не се бори системно с бедността от началото на прехода.
"Дълги години ниските заплати се разглеждаха като конкурентно преимущество на България. Ние бяхме убеждавани, че ниските заплати ще доведат чужди инвеститори. Тези неща не се случиха, защото инвеститорите се нуждаят от квалифицирани кадри, а те не работят за ниски заплати и напускат страната ни", каза макроикономистът и добави: "Провалихме се".
Той отбеляза, че този модел на икономическо развитие е избран за България още в самото начало на прехода. "Става дума за крайна идеология за намаляване на ролята на държавата в икономиката. В съвременните условия този модел се оказа неработещ. Твърдението, че всичко ниско – заплати, данъци и т.н. означават рай, не се оказа истина", обясни професор Ганчев.
Той обори и друга широко разпространена представа, че в България бедността е проблем на ромите. "Всъщност бедността се отразява най-зле на българския етнос. При него бедността води до отрицателни демографски последици - много ниска раждаемост. При ромите реакцията на тази бедност е друга. Българският етнос е засегнат най-тежко от бедността", посочи професор Ганчев. Той обясни, че даже бедността в Гърция, която е поразена от жестока криза, не е така фрапантна както у нас. "България е страната с най-голямо социално разслоение и бедност в ЕС", добави макроикономистът.
Според него, "борбата с бедността изисква макроикономически политика, ориентирана към растеж".
"Проблемите на бедността са свързани с недостатъчното инвестиране в човешки капитал. Това засяга особено ромската общност. В тях трябва предварително да се инвестира, за да могат да намерят място на пазара – като дребни бизнесмени или работници", заяви професор Ганчев и добави, че липсата на инвестиции обрича тази група да се трудят или в сивата икономика, или да се занимават с незаконна дейност.
По отношение на работещите бедни той заяви, че тук е необходима политика на доходите и един по-ускорен икономически растеж "България е страна от ЕС, за да сме конкурентни трябва да имаме основни пропорции, които са характерни за тези страни. Ние заделяме по-малко за образование и здравеопазване. Няма как тогава да сме равни на тези държави и да сме конкурентни?", категоричен е макроикономистът. Той посочи, че бюджетът е стигнал до 40% преразпределение. Според него са необходими поне още 1-2%, за да се постигнат някои цели. "Ако не го направим сега, не дадем навреме необходимите парите, ще имаме много по-големи проблеми с бедността в бъдеще", смята професор Ганчев.
Атанас Кацарчев, бивш зам.-министър на финансите през 2001-2002, изрази сходна позиция.
"Големият инвеститор трябва да се окаже държавата. Това е единственият начин, ако искаме да съживим нещо в страната ни", каза той.
Кацарчев посочи, че само държавата може да привлече необходимия ресурс в необходимия обем и да го инвестира правилно. "Това може да се постигне на базата на диалог с участие на експерти и политици. Тук не става дума за регулации, а за инвестиции. Говорим за подпомагане чрез различни инструменти", обясни той. /БГНЕС /