В България турците били най-толерантни, българите - най-предубедени

П отенциалът за групова затвореност (обида) е по-голям при турците, отколкото при българите и помаците, и е още по-голям при ромите, отколкото при турците.

Този извод се прави в Доклад за състоянието на междуетническите отношение и интеркултурния диалог, противодействието на проявите на расизъм и ксенофобия и развитието на демографските процеси в България.

Докладът, за който е използван анализ на Центъра за социални практики и ГФК-България, е публикуван на сайта на Националния съвет по етническите и демографските въпроси, председателстван от вицепремиера Емел Етем.

Всички изследвания на общественото мнение в последните години разкриват една и съща картина на настроенията между основните етнически групи в България, се посочва в доклада, в който се изброява:

Паралелно с намаляването на предубежденията на българите към турците след 1999 г., се заздравява и се засилва предубеждението на българите към ромите.

Според НЦИОМ, докато през 1992 г. 43% от българите биха приели ромско семейство за съседи, към 2002 г. този дял пада на 29%.

От страна на турците, предубежденията към ромите са значително по-слаби, отколкото при българите.

Българите са по-малко дружелюбни спрямо турците, отколкото - обратното. Българската общност определя отношенията си с турската като "средно добри", а турската с българската - като "много добри".

Ромите имат значително по-малко предубеждения към българи/турци, отколкото - българите (и донякъде - турците) спрямо ромите.

Ромите са все по-силно убедени, че са дискриминирани от страна на мнозинството - около 30% твърдят, че са бити или ограбвани от българи/турци, докато само 10 % от българите / турците твърдят, че са бити или ограбвани от цигани.

Силна е убедеността сред българите (72%), че "циганите" търсят социални помощи, защото са мързеливи, а българите - само когато са безработни.
Според самите роми (над 90%), те търсят помощи поради липсата на работа, над 80 % от ромите смятат, че онези българи, които търсят помощи, са принудени да го правят поради липсата на работа, а не поради мързел.

Всички етноси са убедени, че междуличностният контакт между представители на различни етноси е по-лесен и успешен, отколкото отношенията помежду им като групи.

Личното общуване между етносите рязко намалява интензивността на предубежденията

и обратно - колкото по-малко контакти поддържат групите (и колкото по-големи разстояния ги делят), толкова по-силни са предубежденията към другите групи.

Всички групи твърдят, че в България правата на малцинствата по принцип се спазват. Най-силно убедени в това са турците.

Поводите за напрежение, според групите, имат социален характер и са предимно свързани с трудности при намирането на работа.

Всички групи са убедени, че администрацията не общува достатъчно с хората.

Всички групи са убедени, че пътищата към интеграцията на малцинствата са в областта на "образованието и културата", без да имат особена яснота, какво точно означава това като дейности.

Социални слоеве, които по дефиниция трябва да са най-толерантни, всъщност в България са най-нетолерантни

Според данни на МаркетТест, колкото по-образован е даден българин, толкова по-предубеден е той към ромите.

Според теренно изследване, проведено неотдавна в Пловдив, твърдото ядро електорат на "Атака" е съставено от учители.

А според анализа на ПРООН, най-ксенофобски настроени и подкрепящи "Атака" в България са читалищните работници и учителите, наред с пенсионирани милиционери и военни от запаса.