Малките земеделски производители са важни, твърди МЗ

А грарното министерство ще развива изостаналите отрасли в селското ни стопанство, потвърдиха в Добрич във вторник отговорни служители в Министерството на земеделието, съобщи кореспондент на БГНЕС в региона. На малките трябва да се помага, мастодонтите в бранша - леко да се ограничат.

На малките земеделски производители трябва да се помага, за да могат те да съществуват и да изхранват семействата си. Защото дребните земеделци не са толкова конкурентноспособни. Крупните мастодонти в бранша пък трябва да бъдат леко ограничавани. Това заяви пред журналисти в Добрич във вторник зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев. Мерки за закрила на малките производители трябва да се въведат, но те са въпрос на много дълъг дебат. Една от възможните е таван на окрупняването на земята. Но ако просто се въведе такъв – ще има много голяма съпротива и сканадали. Въпросът е идеята да бъде приета от обществото. Защото в земеделското министерство не искаме да провеждаме политика на противопоставяне на малки и големи или на различните браншове, каза Явор Гечев. Той добави, че се обмислят законови промени, които допълнително ще облекчат малките производители.

Предвижда се в новата Програма за развитие на селските райони да се разработи специална подпрограма за малките земеделски производители.

Досега те кандидатстваха на общо основание и нямаха особени шансове да стигнат до финансиране, защото по-трудно изпълняваха изискванията в сравнение с големите, заради ограничените възможности за инвестиции. Идеята на новата селска европрограма, която ще се реализира през новия програмен период 2014-2020 г. е дребните стопани да се състезават само помежду си. Това обясни Владислав Цветанов от Дирекция "Развитие на селското стопанство" в земеделското министерство по време на кръглата маса на тема "Предизвикателства на общата стопанска политика на ЕС в новия програмен период". Форумът се проведе в рамките на съпътстващата програма на 21-ото международно изложение "Селското стопанство и всичко за него", което бе открито официално вчера в Добрич.
Експертите в земеделското министерство са изготвили анализ за изпълнението на досегашната Програма за развитие на селските райони /ПРСР/.
Криза има не само в животновъдството, но и в зеленчукопроизводството и при трайните насаждения. Българските земеделци не обръщат достатъчно внимание на застраховането на продукцията си срещу природни бедствия и климатичните промени. Забелязват се много проблеми с поливната инфраструктура. Недостатъчен е достъпът на живеещите в селските райони до социални и здравни услуги. Ниско е нивото на коопериране на малките и средни производители – почти са липсвали желаещи да кандидатстват по мерките за сдружаване и създаване на браншови организации в досегашната ПРСР, сочат анализите на експертите от аграрното министерство.
Новата селска европрограма ще акцентира и върху подпомагането на младите земеделски производители и на преработвателните предприятия. Ще се инвестират повече средства в животновъдството, зеленчукопроизводството, малките подсектори като билкарство, пчеларство, производство на етерично-маслени култури.
Ще положим усилия да помогнем на изоставащите отрасли, декларира Явор Гечев. Предвижда се създаване на гаранционен фонд от около 250 млн. лв., с който да се обезпечават кредити на малките земеделски стопани. Не по-малко от 100 млн. лв. ще бъдат инвестирани в поливните съоръжения, които са почти напълно съсипани. Една от новите мерки в ПРСР е "Управление на риска". По нея ще се подпомагат земеделците за застраховане на продукцията им. Не по-малко от 5 % от бюджета на новата ПРСР ще се насочат към "подхода ЛИДЕР" за създаване на Местни инициативни групи и подобряване на условията и качеството на живот в селските райони. Приоритетни области ще са инфраструктурата с цел преодоляване на дисбаланса между градовете и селските райони, улесняване достъпа до качествено здравеопазване и социални услуги. Специално изискване на Еврокомисията е осигуряване на достъп до бърз широколентов интернет в малките населени места.
От своя страна земеделското министерство обмисля
мерки за улесняване на кандидатстването по селската европрограма, с цел облекчаване на административния натиск върху селскостопанските производители, обяви Явор Гечев.
Има идея да се въведат регистрационни режими за малките предприятия за преработка на земеделска продукция. Те ще получат възможността да произвеждат сирене, мляко, кашкавал и масло по технологията и с вкусовите качества от миналото. Това ще бъде обвързано със селския туризъм и ще се дадат алтернативни възможности за развитие на преработвателния отрасъл, каза Гечев. Той призова малките и средни земеделски производители да не подценяват кооперирането. Сдружаването може да им даде шанс да предлагат продукцията си на големите търговски вериги, които имат изисквания за количество и за редовни доставки.

Новата програма за развитие на селските райони ще стартира навреме.

Наваксани са всички закъснения, обяви Явор Гечев. Програмата ще е напълно готова до края на годината, а през май 2014 г. ще бъдат факт и първите проекти, декларира заместник министърът. Очакваното финансиране от ЕС е около 2 милиарда евро. То е намалено с около половин милиард, но въпросът е не дали парите са повече или по-малко, а да се харчат ефективно и да водят до увеличаване на БВП (брутния вътрешен продукт) от земеделие и добавената стойност. В преговорите с ЕС е договорено още увеличаване на директните плащания, но за сметка на финансовата рамка, поясни зам.-министърът. Българските стопани са получили около 10 млрд. евро от САПАРД и ПРСР, но националния продукт от земеделие не се е повишил чувствително, смята Гечев.
Новият вариант на програмата e получил одобрението на земеделските производители – и като приоритети, и като анализ на силните и слаби страни, увери заместникът на аграрния министър. Приложихме нов подход и очакваме това да проличи в реалното изпълнение на мерките. В момента едни сектори се развиват бързо, а останалите са в застой. На това неравномерно развитие на българското земеделие трябва да се сложи край, категоричен е Явор Гечев. /БГНЕС /