Учен алармира: Ледът в Гренландия се топи с рекордна бързина

Т ази година ледът в Гренландия се е топил с рекордна бързина, откакто са започнали измерванията чрез изкуствени спътници през 1979 г., съобщи известен учен, специалист по климатичните промени.

Количеството на разтопения лед в Гренландия през последната година е двойно по-голямо от целия лед на Алпите, т.е. равнява се на 800-метров слой вода над град Вашингтон, предупреди Боулдър Конрад Стивън от Университета в Колорадо.

Въз основа на резултати от наблюдения с военни и метеорологични спътници Стивън и неговите колеги са констатирали бързото изтъняване на ледената покривка на Гренландия и ускоряващото й се придвижване към бреговете на острова.

Според експерти ледената покривка на Гренландия представлява 20% от целия лед на планетата и ако се стопи напълно, ще доведе до покачване нивото на световния океан с 6,4 м, информира БГНЕС.

Конференцията на ООН за климатичните промени, която се провежда в Бали, постигна споразумение за управлението на Фонда за адаптация към климатичните промени, предвиден в Протокола от Киото в помощ на развиващите се страни, заявиха пред Франс прес европейски представители.

Според споразумението този специален фонд ще бъде ръководен от 16-членен управителен съвет в рамките на Световния екологичен фонд (GEF), базиран във Вашингтон.

В управителния съвет ще влизат по двама представители на всеки от петте големи района в ООН, както и двама представители на развитите индустриални държави.

Фондът ще бъде финансиран от удръжки от 2% върху т. нар. Механизми за екологично развитие, които позволяват на индустриалните държави, ангажирани чрез протокола от Киото да намалят вредните си емисии, да финансират екологичен енергиен проект в дадена развиваща се страна в замяна на облекчаване на задълженията им по отношение на емисиите с парников ефект.

По преценка на ООН до 2012 г. средствата във Фонда, който засега разполага с 45 млн. долара, ще достигнат от 300 до 500 млн. долара.

Според Програмата на ООН за развитие (ПРООН) до 2015 г. ще са нужни 86 млрд. долара, за да могат най-бедните и изложени на климатични заплахи страни да се адаптират към новите климатични дадености и да се избегне "апартейд при приспособяването" между индустриализираните и развиващите се страни, допълва АФП.