В днешно време съзнанието ни е замъглено от фалшиви обещания и бляскави шансове за мечтания живот, а реалността остава забравена. Защо съвременния човек разбира грешката си, когато тя вече е очевадна? Защо ни отне толкова години, за да осъзнаем, че насилието над животните е престъпление, а в някой страни това откритие все още не е завършено? Защо откриваме красотата на родината чак когато видим, че в чужбина положението е същото? Защо вървим против своето щастие?
Нима всеки от нас не е мечтал поне веднъж за кристалните води на някой далечен остров насред океана? Но с какво се отличава тази вода, от онази, която тече в родните реки и напоява родните почви? Защо твърдим, че нашето е по-лошо от чуждото? Реките ни са мръсни, защото ние ги замърсяваме. Защо няма закон, с който изхвърлянето на мръсните заводски води не се озакони като престъпление? Така е, защото съвременният човек все още не е осъзнал тази си грешка. Когато е в парка или сред природата, той се радва на бурните реки. Благославя красотата на своята родина, но малко са хората, които оставят след себе си това място така, както са го открили. Общестовото на XXІ век е една природна катастрофа. Ние живеем, за да видим, но не и за да запазим. Всеки обича откъсването от мръсните и прашни улици на града, но замисляли ли сме се защо след две седмици отново сме принудени да търпим отровните газове?
Природата е една и ние трябва да я опазим, но това е още едно от откритията на съвременния човек, до което всички очакваме той да достигне. Аз съм горда, че живея в страна като България, чиито сухи почви биват напоени от толкова красиви реки. Нима река Дунав не е позната на всички? А Марица, Искър и Осъм? Но какво би било мнението на съвременния човек за нашите реки? Той би приел това национално богатство за боклук, защото все още очите му не са отворени, че не природата, а ние замърсяваме, и отново би продължил да мечтае за далечните кристални води на океана. А защо не ценим това, което имаме? Милиони души по света страдат от липсата на чиста вода и правят всичко възможно, за да запазят последните си останали източници на вода чисти. Нима човеството дотолково е издребняло в борбата за лично щастие, че дори забравя за неволите на ближния? Нима съвременният човек не се е питал някога защо в последните няколко години природните бедствия зачестяват? Стотици хиляди души ежедневно се борят за своя живот. За тях няма мечти по далечните тюркоазени океани и морета. Всяка вечер те се молят за милостиня.
Молят се за чиста вода и за по-добри условия на живот. Светът не е еднакъв, това е една мисъл, с която всеки вече е свикнал. Но светът е цялостен. Ако едни страдат, а други пируват, то тази цялост е нарушена. Съвременният човек не е лишен от чиста вода, затова я замърсява, но не осъзнава, че със своите действия бавно води своя народ към мизерията на по-бедните, по-нещастните. Съвременният човек е културна натура. Той присъства на светски изложби. Възхищава се на чудесната интерпретация на картината на някой знаменит художник. Хвали красотата на реките, но не открива приликата, а само разликата. За него не е важно коя е реката, той я хвали, защото на картината е красива, а в реалния живот я подминава. В един такъв обикновен живот водните басейни нямат никаква цена за съвременното общество. То ги подминава, захвърля боклука си в тях поради липсата на кошче наоколо, не открива красотата, когато тя съществува. Накрая заявява, че в родината липсва природа и отново отправя поглед към далечното.
Защо няма човек, който да открие красотата преди тя да е изчезнала? Нима обществото винаги е било толкова сляпо? Не! Има толкова песни, които подсказват за времето, в което човекът е откривал същността на водата. Водата е това, без което нашето съществуване е немислимо. Водата ни дарява със свежест, дарява ни с живот. Милиони животни загиват от невниманието на съвременния човек. Толкова ли е трудно да се опитаме поне за момент да бъдем по-човечни? Да видим това, за което сме слепи. Да осъзнаем, че водата винаги е една. Няма красива и грозна, няма наша и чужда. Защо да търсим разлики, щом те липсват? Вярно, че в изкуството всичко изглежда толкова красиво, но нима това не е целта? Нима хората на изкуството не се опитват да ни отворят очите, за да видим красотата на заобикалящата ни среда? Нима не е глупост да вярваме, че на Земята може да съществуват две еднакви неща? Нима нашата наивност не се превръща в лудост, която все повече ни подвежда? Нима реките в Азия и Европа, в Авствалия и Африка, в Северна и Южна Америка са различни? Ако попитаме всеки от съвременното общество, то той би казал, че родната вода е нечиста, а чуждата – красива и бистра. Но именно бедното, нещастно население може да открие истината. Морските животни също. За тях няма чужда и родна вода. За тях тя е една и е единствения начин за оцеляване. Те се борят сами срещу думите на съвременния човек. Борят се срещу неговите лъжи и погрешни възприятия, но думите им остават нечути.
В наши дни не е важно от какво се нуждае населението, а от какво се нуждае икономиката. И така ще бъде още години напред, докато съвременния човек не осъзнае грешката си. Живеем в един омагьосан кръг, където всеки тачи чуждото, но не и родното. И милиони страдат от това. На човечестото не му е нужен един час на година, за да запази своята планета. Не са му нужни по една пречиствателна станция, за три предприятия, за да се намали замърсяването на водите. Не са му нужни изкуствени водни басейни, а истинските морета, океани и реки, които все по-често се променят. Човекът не желае война, а мир. Не желае размирици, а хармония. Не желае чуждото, а родното. Идеята на милионите природозащитни организации не е да се пренебрегне значението на природата за развитието на човека или да се направи нещо, за да бъдат удовлетворени желанията им. А дори и те не биват удовлетворени завинаги. Природните активисти не се борят против икономиката на своята страна, а се борят за един по-добър живот. Със своите действия те се опитват да разбудят съвременния човек от илюзията, в която той е оплетен. Опитват се да му покажат, че природа и икономика могат да се развиват заедно без да се ощетяват взаимно, но като че ли на пук на всичките им усилия съвременния човек продължава да захвърля своите боклуци сред природата, отново мечтае за далечното, отново се оплаква от мизерията на реките, планините и парковете в своята страна и отново отказва да приеме, че неговите представи за заобикалящия свят за погрешни.
Както е казал известният художник Салвадор Дали: „ Разликата между лъжливите мисли и истинските е като при скъпоценните камъни – винаги фалшивите са тези, които изглеждат толкова истински и, толкова брилиянтни.”
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!