Една приказка без край!!!

Н�о �ой ще каже, че съм още малка за екологичните проблеми в света, но не е така. Макар и само на 12 години, аз  вече знам много неща за околната среда, за средата която ни заобикаля, за средата къде живеят толкова много животни и птици, за средата където  има красиви и стари гори, за средата където живеем всички хора по света и за средата където има толкова много проблеми.Всеки един от нас е свързан с проблемите на екологията, макар и да не го осъзнава, той допринася както за развитието й, така и за промяната в хармонията на заобикалящата ни среда. Всяко едно нещо в природата си има своето определено място и когато изчезне веригата се руши.

Ако се замислим поне за кратко време, ще разберем, че земята плаче, плаче от нашата алчност, плаче от нашето отношение към нея от унищожаването й на последните изчерпаеми   невъзобновими  ресурси. А на  ресурсите, които са изчерпаеми и възобновими  им трябва толкова време да се възстановят и да станат полезни за кръговрата в природата.Нека само за малко да спрем да се лутаме и да бързаме да унищожаваме всичко от нея, нека да погледнем красота на заобикалящата ни природа. Вижте я, колко е красива нали? Колко са красиви горите ни, колко са краси полята ни, птиците и всичко което е създадено от природата, то ни е подарено безвъзмездно.

А ние какво правим, ще може ли да се спрем? Да го запазим и съхраним и за в бъдеше. Има толкова много места на планета земя, които се молят за капка вода..Има толкова много места, където хората нямат плодородна храна и се хранят само с риба. Има толкова много места по света, където хората унищожават горите, за да ги използват за хартия например и какво става тогава? Ами да климатът се променя, става по горещо започват да се топят ледовете в ледниците и намаляват водните ни ресурси. Сами виждаме, че само от една изсечена гора колко поражения ще станат, ще се задълбочи глобалното затопляне , а то от своя страна ще намали водните запаси на земята.

А водата няма как да я възстановим, но и без нея не можем.Нека спрем. Тези ресурси не са безкрайни. Ще свършат някой ден  и тогава, на къде ще вървим. Ще изчезне и човешкия род и край. Приказката ще свърши, красота ще изчезне и природата ще бъде една мрачна и сива картина , без движение и хармония.За това нека да се променим, да използваме ресурсите рационално и с ум.

Да се замисляме при всяко наше действие. Да използваме неизчерпаемите ресурси, като например най- ярката ни звезда слънцето за получаване на енергия, да използваме силата на вятъра за електроенергия, да не замърсяваме природата с отпадъци, да не замърсяваме въздуха да ходим повече пеша или като използваме екологично гориво, да използваме хартията от двете и страни, така ще спасим горите си, да  използваме по малко пестициди, за да имаме плодородни и хумусни почви , само така ще сме здрави!

Земята е единствената планета в космоса , където има живот, нека да не го унищожаваме  и  пропиляваме с лека ръка, за да си задоволим прищевките, а да я пазим за да има живот и след нас.Само така приказката ще има щастлив край и ще се разказва от поколения, на поколения и всеки ще може да я опише- красотата на природата - нашата прекрасна майка земя!