Още по темата

Трудно е да се каже от какво са починали повечето исторически личности. В случая на Шопен например е отнело повече от 150 години, за да се разбере причината за смъртта му.

Как се предпазвали англичаните от зомбита в Средновековието

Оказва се, че великият композитор е починал от перикардит – възпаление на сърдечната торбичка. Това става ясно от изследване на сърцето му.

Точно така! Сърцето на Шопен е внимателно отстранено след смъртта му

през 1849 г. и запазено в разтвор по предварителното желание на композитора.

Смята се, че едни от последните думи на Шопен били: „Закълни се, че ще ме разрежете, за да съм сигурен, че няма да ме заровите жив“.

Във видеото горе разберете за 10 странни фобии

Известният полски композитор страдал от тафофобия – страх да не бъде погребан жив. И с право. По онова време е нямало технологии, които да могат с точност да определят дали един човек е наистина мъртъв.

Шопен не е единствената известна личност, страдала от тафофобия

Джордж Вашингтон толкова се страхувал да не бъде погребан жив, че пожелал след като умре да бъде оставен три дни на открито, за да се уверят хората, че наистина е мъртъв.

Една различна погребална практика - висящите ковчези на Китай

Ханс Кристиян Андерсен и Алфред Нобел споделяли тази фобия и пожелали след като умрат, вените им да бъдат прерязани за по-сигурно, че няма да се събудят под земята.

„Страхът от погребване жив датира от библейските времена“,

споделя Кенет В. Исерсън, професор по спешна медицина към Университета Аризона в Тусон, Аризона, цитиран от "History".

Сезонни партита по развиване на мумии - хит сред викторианците през XIX в.

Ученият разяснява, че още когато се смята, че Иисус възкресява Лазар, се появява практиката мъртвите да бъдат увивани в нещо и положени в пещери. След няколко дни някой отивал да проверява дали мъртвецът не е случайно жив.

Страхът от погребване жив не е безпочвен

Поради неразвитата медицина в миналото и непознаването на болестите, много хора са погребвани живи.

Например през XIX в. е върлувала разновидност на тиф, която е забавяла човешкия пулс и го е правела труден за регистриране без допълнителни медицински средства, които по това време не са съществували. Затова доста хора са били погребани на практика живи.

Страхът достига своя пик през Викторианската епоха,

когато различни предприемачи започват да рекламират своите „предпазни ковчези“. Някои от тях представлявали гробници над земята, други имали прикачено звънче над повърхността, което погребаният можел да задейства, ако все още е жив, а трети имали тръба за наблюдение на тялото в ковчега.

Един от най-големите страхове на европейците през XVI в. – върколаците

Купуването на подобни ковчези успокоявало хората по това време, но така или иначе професор Исерсън отбелязва, че не са известни потвърдени истории, в които това оборудване да е спасило някого.

Тафофобията спира да бъде масово явление през ХХ в.

с навлизането на новите погребални практики. След като телата започват да се кремират или балсамират, хората били сигурни, че техните близки са мъртви.

Въпреки това обаче и до днес хора, за които се е смятало, че са мъртви, се събуждат на своите погребения или в моргата.

През ноември 2014 г. 91-годишна полякиня се размърдва в моргата и екипът осъзнава, че тя е жива. А по-рано тази година става известно за подобни случаив Кения и САЩ.

За още новини и интересни материали харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

Четете още:

Убасуте - традиция с човешки жертвоприношения в името на семейството

Зазиждането като смъртна присъда и различните методи на изпълнението му

Канибализмът като ритуал за посвещаване в тайни общества и почитане на мъртвите