Най-силните дебютанти на европейски първенства

Б езспорно в навечерието на голям шампионат, една от най-интересните ретроспекции е дебютът на съответната държава на такъв форум. Доста често той се запомня предимно с това, че съответният национален отбор просто е записал участие, както беше с Латвия през 2004 г. в Португалия. Но има и случаи, в които дебютът е феноменално постижение и води до страхотен и запомнящ се успех.

И точно тук е романтиката на Европейските първенства. Това може би е единственият голям футболен форум, който може да се похвали, че цели четири от отборите са печелили трофея при дебюта си на него!

Този феномен се случва в първите четири издания на шампионатите на Стария континент. През 1960, 1964, 1968 и 1972 г. титлите се печелят съответно от СССР, Испания, Италия и Германия, които за първи път достигат до същинската фаза на турнирите.

Дали подобно нещо може да се случи и сега във Франция? От гледна точка на дебютиращи състави, сегашният форум предлага най-много нови имена в цялата история на първенствата. Цели пет национални състава ще вкусят за първи път сладката слава да представят родините си на този престижен форум – Албания, Исландия, Северна Ирландия, Словакия и Уелс.

През 1996 г. в Англия има цели шест такива, сред тях е и България. Но там два от дебютантите са доста добре познати от предишни години – това са Русия и Чехия, които за първи път участват като самостоятелни държави, но са наследници на традициите на СССР и Чехословакия в тези надпревари.

И все пак на Острова се случи и една от най-прекрасните приказки за дебют, колкото и условно да е това за Чехия. Страната се появи на първото си голямо събитие след разделянето със Словакия. В състава имаше имена като Павел Недвед, Карел Поборски, Патрик Бергер, Владимир Шмицер, които бяха поели по пътя на големия футбол, но още тепърва изгряваха за него. Тази силна чешка генерация излезе от „групата на смъртта“ с Германия, Италия и Русия, изхвърли силната Португалия на четвъртфиналите и бъдещият хегемон в световния футбол Франция, за да стигне до нова среща с Бундестима на финала.

Там коравите чехи отново бяха на крачка от голямата изненада, като дори поведоха, но Оливер Бирхоф изравни и доведе нещата до продължения. В тях обаче за първи и последен път титлата в Европейски шампионат беше решена със златен гол, дело на Оливер Бирхоф, и така симпатичните на цяла Европа с изявите си по английските терени чехи трябваше да преклонят глави и да се простят с титлата в първото си участие като самостоятелна държава.

Иначе на въпросния шампионат силно впечатление направиха и други дебютанти – хърватите. На първото си голямо първенство след отделянето от Югославия, поколението на Давор Шукер, Звонимир Бобан, Роберт Просинечки, Славен Билич, Ален Бокшич и компания мина груповата фаза, но на четвъртфинал преклони глава пред бъдещия шампион Германия. Това засега си остава и най-запомнящото им се представяне, въпреки че играха четвъртфинал и през 2008 г., но тогава бяха отстранени от Турция.

Иначе другите случаи, в които дебютант стига далеч, се касае за полуфинал, но при различен формат на първенствата. През 1984 г. Португалия стига до Топ 4, а осем години по-късно и Швеция. Но тогава на шампионатите на Стария континент участват само по осем отбора и преодоляването на груповата фаза означава директно класиране за полуфинал, без да има четвъртфинално препятствие.

Сега във Франция за първи път ще има дори и осминафинална фаза, като това ще направи възможностите за пробив от страна на някой от дебютиращите състави още по-малка. Но още по време на квалификациите тези тимове показаха, че изненадите са в кръвта им и не бива да бъдат отписвани рано-рано.

Словаците, например, преодоляха група с действащия европейски шампион Испания и бяха единственият тим, който нанесе загуба на „ла фурия“ по пътя към финалите.

Това им позволи да изпреварят класна репрезентация, като тази на Украйна, и да намерят за първи път място сред най-добрите на Стария континент като самостоятелна държава.

Исландците пък бяха отписвани в квалификационната „група на смъртта“, където бяха в компанията още на Чехия, Холандия, Турция и коравите латвийци. Те обаче не просто се класираха напред, но на практика заради тях „лалетата“ изпускат турнира, а турците трябваше да треперят до последно.

Северноирландците пък, които повече от три десетилетия не се бяха класирали на голям форум, завършиха първи в своята група и допуснаха една-единствена загуба – от подгласника си Румъния. Те бяха един от най-коравите тимове в тези пресявки и мнозина очакват от тях да затвърдят репутацията си във Франция.

Подобни са очакванията и към другия дебютант от Великобритания Уелс. Водени от най-скъпия футболист в света Гарет Бейл, „драконите“ победиха дори един от фаворитите за титлата на Евро 2016 – Белгия, а единствената им загуба беше от Босна на Един Джеко. Която, апропо, няма да участва в турнира именно заради уелсците.

Самият дебют пък ще е най-голямото постижение на най-голямата изненада в компанията на 24-те участника – Албания. Балканците никога не са имали такъв успех и както и да завършат в турнира, със сигурност ще бъдат посрещнати като герои в родината си. Първият им мач е с Швейцария, като той е исторически и дори една точка от трите мача в груповата фаза би се приела като геройство и огромна изненада не само в тази надпревара, но и в историята на Европейските първенства въобще.

А дали някой от тези дебютанти ще предложи нещо повече от участие в груповата фаза и дали ще видим нов подвиг, като този на чехите от 1996 г. или на хърватите, предстои да разберем съвсем скоро.

А ако искате да не изпуснете нищо от турнира и изненадите, които ни готви, четете Gong.bg. Приготвили сме ви страшно много.