Б раковете са преди всичко икономически ангажимент, а практиката за продажба на съпругата през XIX в. само подкрепя това твърдение. Продажбите на жени са предложили на много британци по-лесна и по-евтина алтернатива на развода, пише сайтът All that is interesting.
Преди 1857, годината, в която се появява първият съд за разводи в Англия, да се разведеш с брачния партньор е трудно и скъпо начинание. За да разтрогнеш законно брака си, ще ти трябва частен акт на парламента и благословията на църквата – необходими неща, които в днешно време биха стрували около 15 хил. долара.
Тъй като средностатистическият мъж от работническата класа по онова време не може да си позволи да плати такива суми, той просто
би прехвърлил „собствеността“ върху жена си срещу най-високата предложена му на публичен търг цена, по същия начин, по който би продал коза или крава.
В действителност подробностите на тези търгове много приличат на купуването и продаването на всяка друга такава стока. Мъжът и жената отива заедно на пазара или месния търг за животни, съпругът просто плаща пазарна такса и след това жената се качва на платформа, вързана с дебело въже през кръста или китката, което продавачът държи.
#Wife selling in #England began in the 17th century, or before, and laster up to the 20th century.
— Alateeqi (@BinImad) January 9, 2017
- -#History #women #Europe #Britain pic.twitter.com/6gfVkw2Cep
След като жената е поставена така, че всички могат да я видят, започва търга, а понякога купувачите се пазарят с продавача, за да се договорят за най-добрата цена. И просто така, нещастната двойка вече не е заедно.
Разбира се
тази дейност не е била съвсем законна, но тъй като продажбата на съпруга се е практикувала предимно от бедните, властите са си затваряли очите.
Докато обичаят изглежда странен и дори обиден днес, важно е да се знае, че преди Закона за брака от 1753 г. не се изисква формална сватбена церемония, което прави събирането на една двойка нищо по-различно от икономическа договореност. Съпругът и съпругата ще бъдат разглеждани като едно юридическо лице, като мъжът вече въплъщава правата на жената.
Жените често са разглеждани просто като стока в такива споразумения, но не винаги недоволният, търсещ промяна съпруг е този, който инициира продажбата. Доста често самите жени са повдигали въпроса за продажбата си, като начин да прекратят нещастния си брак.
Съпругите имат право да приемат или отхвърлят даден купувач и дори често могат да наложат вето на продажбата,
ако купувачът им се стори неприятен. Най-често мъжът и жената се споразумяват за условията на продажбата седмици преди публичния търг да се състои.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!