В сички виждаме ежедневно бездомниците по улиците на града, в който живеем.
Мислим си, че сме наясно какви са те, но всъщност грешим, и то много.
Голяма част от бездомниците нямат лични документи, не са регистрирани и следователно не съществуват,
те всъщност са невидими.
Често се мръщим, когато се изпречват на пътя ни, и смятаме, че е ясно как са стигнали до това положение.
Те обаче са хора като всички останали, с мечти, минало, професия и надежди.
Някои от тях са попаднали на улицата заради поредица от грешни решения, други са били принудени от обстоятелствата.
Социален експеримент обръща внимание на бездомниците и тяхната истинска същност.
Какво прави един бездомник с подаянията, които получава.
Купува си храна, цигари или алкохол. Вариантите са различни, но едва ли някой предполага, че хората, които нямат нищо, са готови да се лишат и от това, за да помогнат на нуждаещ се.
В експеримента избрано лице оставя определена сума пари на на клошар, докато той спи.
Мъжът остава приятно изненадан и веднага отива в близкия магазин, за да си купи храна, възглавница и одеяло.
Когато се връща на пейката, която от години е негов дом, той чува телефонен разговор на мъж, който се притеснява как ще купи лекарството за болната си дъщеря, след като е останал без пари.
На бездомника му отнема само няколко минути, за да върне покупките в магазина и да даде на непознатия парите, от които той явно се нуждае повече.
Така клошарът, когото повечето хора подминават всеки ден, демонстрира най-човешкото качество - състрадателност.
В България
клошарите по улиците са хиляди, а центровете за бездомници - 13.
В тях нуждаещите могат да останат до три месеца, желаещите обаче са малко.
Причината е условията в центровете.
Там няма разделение на мъже и жени, освен това вътре стават инциденти.
Вижте историите на бездомниците по улиците на София
"Най-трудното на улицата е да запазиш собственото си аз и да избягаш от алкохола".
Споделя Илия, за когото вече 18 години улицата е негов дом.
