Албански бежанци на товарен кораб към нов живот в Италия през 1991 г.

П адането на комунизма в началото на 90-те години на ХХ в. предизвиква огромен икономически срив в Албания.

Това води до политическа и социална нестабилност, която подтиква хиляди албанци да напуснат страната си.

Въпреки че познанията им за другите страни се базират главно на дочуто или видяно по телевизията, подтикнати от чувството на безнадеждност, те поемат своя път към нов живот в чужбина.

Голяма част от емигрантите се отправят към Италия, привлечени от добрия начин на живот, представен от телевизията.

През Отрантския проток разстоянието между Албания и Италия е по-малко от 160 км., което улеснява емигрирането.

Във видеото горе вижте какво е да си бежанец в България

През 1991 г. товарният кораб Вльора се завръща от Куба,

натоварен със захар. Главният двигател отказва и корабът спира на пристанището в Драч, за да разтовари и да бъде поправен. Междувременно на пристанището хиляди хора са се събрали в очакване да се качат на какъвто и да е кораб, за да напуснат страната.

Без никой да се изпречи на пътя им между 10 000 и 20 000 албанци се качват на Вльора на 7 август 1991 г. Едни скачат от кея на борда, други се катерят по въжетата и малко по малко запълват целия кораб.

Капитанът не може да възпрепятства емигрантите,

голяма част от които са въоръжени. Решава да подкара сам претоварения кораб към Италия, вместо да позволи някой от хората да поеме управлението и да поведе всички към трагичен край.

Вижте снимки на претоварения кораб в нашата галерия

Плавайки само с допълнителните двигатели, без радар - по настояване на пътниците и с извънредно тежък товар, корабът губи и охладителната система. Капитанът използва морска вода, за да предотврати разтапянето на двигателите.

За щастие времето е добро и корабът достига до италиански бряг в ранните часове на 8 август.  Капитанът е принуден да смени крайната точка от Бриндизи на Бари. Това удължаване на маршрута с около 90 км. коства на капитана още 7 часа управляване на отслабения до краен предел кораб

Италианските власти правят опит да блокират Вльора

като използват малки кораби, които да препречат пътя му. Капитанът осъзнава лошите условия на борда и не може да предприеме обратно пътуване. Пътниците са прекарали 36 часа на път без почти никаква храна и вода и на изключителна горещина.

Успява да предаде информация на брега, че има ранени хора и затова не може да обърне. Най-накрая Вльора акостира на едно от най-отдалечените пристанища в Бари. Италианското правителство прави всичко по силите си да предотвратява пристигането на кораби с бежанци в Италия и ако все пак някои успеят, са депортирани обратно.

Пътниците на Вльора не са посрещнати топло

По заповед на управляващите емигрантите трябвало да бъдат задържани на пристанището без да им се дава почти никаква храна и вода и да бъдат изпратени в Албания до няколко дни.

По обяд властите започват да извозват бежанците до стар стадион, където да ги държат до момента на депортирането им. До следобед албанците разбират какво им предстои и на групи започват насилствено да напускат стадиона.

След като малка част от тях успяват да избягат, властите спират извозването им и заключват портите на стадиона, задържайки хората вътре. Вечерта е дълга за полицията, която постоянно отблъсква бегълците.

На следващия ден около 3000 човека са изпратени обратно в Албания

Някои от тях тръгват доброволно, след като липсата на условия им подсказва, че представата за Италия от телевизията е лъжа. Други се качват примамени с обещания, че корабите ще ги закарат до други италиански градове.

Нехуманното отношение към бежанците е осъдено от организациите за човешките права и от Папата. Италианското правителство се защитава с твърдението, че мерките са били необходими, за да се предотвратят бъдещи мигрантски вълни към страната от Албания.

Вижте още:

Ода за остров Лесбос - хората, които спасиха хиляди бежанци

Папата изми краката на бежанци, осъди терора

Ловецът на бежанци на разпит, отвън: "Динко е герой"

Защо гръцки рибар е на крачка от Нобелова награда