Още по темата

Интеграционните добавки на над 500 хиляди хора с увреждания са спрени. Това потвърди министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на заседание на ресорната комисия в Народното събрание.

До спирането на добавките се стигна, след като Върховният административен съд отмени начина на определяна на интеграционни добавки за транспорт и комуникационни услуги и отмени предоставянето на документ за получаване на помощ за образователни услуги.

„Най-важното за нас е бързото решаване на проблема, за да не се прекъсне изплащането на помощите. Те са спрени и хората не са взели такива помощи за юни месец. Ние имаме много кратки срокове, в които трябва да действаме, за да не оставим над половин милиона хора с увреждания без помощ. Такива добавки се взимат от всички хора с увреждания, като всеки един от тях взима различен брой добавки, които се разпределят в съответствие с нуждите на лицето със затруднения. Министерството подкрепя предложените промени със съзнанието, че това е временно решение. Ние изработваме нов закон, където ще бъде разписана подкрепата на хора с увреждания“, обясни социалният министър. 

Петков уточни, че решенията на съда, с които се отменят надбавките за транспорт и комуникационни услуги са от 12 юни и в момента няма правно основание за тяхното отпускане.

Петков подчерта, че 11 000 искания за надбавки са отхвърлени.

Омбудсманът Мая Манолова изрази съмнение, че т.нар. мерки, с които министерството цели да спаси изплащането на интеграционните добавки, ще създаде нов закон, който е противоконституционен и вместо да реши проблемите на хората с увреждания ще доведе до хаос в системата.

„Проектозаконът, който се внася е в противоречие с Конвенцията за хората с увреждания, към която страната ни се присъедини през 2012 г. Текстовете са и в противоречие на Конституцията ни и затова бяха отменени от съда. В момента ставаме свидетели на това, как се прокарва идеята да се вкарат отменени от съда текстове в закон, което е абсурдно. Никъде в този проектозакон не е написано, че тези мерки, с които ще се спасяват добавките са временни и имам лошото предчувствие, че като всичко временно и тези поправки ще останат постоянни“, категорична беше Манолова.

Тя настоя добавките да не са обвързани с минималния гарантиран доход, който е в размер на 75 лева и помощта да не се разпределя "по равно на калпак".

Омбудсманът беше категоричена, че този проектозакон няма да бъде готов до края на месеца и обвини социалното министерство, че обръща първоначално декларираната посока, че в центъра на закона ще е човекът с увреждания в противоположна посока.

В подкрепа на думите на Манолова се изказа и създателят на "Центъра за независим живот“ Капка Панайотова.

„Тази помощ не е индивидуализирана. Тя се дава на базата на проценти и вид увреждане. Вторият проблем е минималният гарантиран доход, който хората с увреждания определяме като нечовешка придобивка. Колко са 20% на 75 лв? Никой не може да се интегрира с такива суми. Министерството харчи 152 млн. лева за добавки, които обаче раздава поравно. Ето това трябва да се промени, защото години наред държавата ни лишава от възможността да се интегрираме, а това е наше човешко право”, заяви Панайотова.

От Федерацията на независимите синдикати подкрепиха проектозакона и призоваха да бъде ускорено приемането му, така че хората, които получават интеграционни добавки да ги получат и за месец юни.

На фона на разпалената дискусия проектозаконът обаче беше приет от комисията по труда, социална и демографска политика със 17 гласа „За“, 1 „против“ и 1 „Въздържал се“.

Вижте още:

Протестът на майките - грозни обвинения и скандал за пари

Протестиращите майки се заканиха на "брутални действия"

Мая Манолова предложи бартер – оставка срещу закони

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram