Още по темата

Албанските власти отстъпиха пред заплахите на България. Това е геноцид над македонците и деформация на историята и на истината.

Така председателят на македонското дружество „Илинден” в Албания Никола Гюргай определи финалното приемане на Закона за защита на малцинствата от парламента в Тирана.

Македонски медии: Албанци масово вадят български паспорти

Борисов се скара на албанския премиер за българите

След настояване на българските власти в текста на закона беше изрично посочено и съществуването на българско малцинство в страната.

Първоначалният проектозакон изброяваше македонци, власи, черногорци, сърби, роми, бошняци и египтяни.

Това доведе до недоволство заради пропускането на десетки хиляди хора с българско самосъзнание в регионите на Гора, Голо бърдо и Преспа. Много от тях вече имат и български паспорти.

"Много албанци имат италиански паспорти. Това не означава, че Италия трябва да иска свое национално малцинство в Албания",

беше мнението на албанския външен министър Дитмир Бушати. 

Казусът обаче предизвика реакцията на нашите власти, като премиерът Бойко Борисов специално се обади на колегата си Еди Рама, за да получи уверения, че правата на българите в Албания ще бъдат защитени.

Това в крайна сметка доведе до промяна в проектозакона и добавянето на българите в него. Финалният текст вчера беше приет в пленарната зала с подкрепата на 102 депутати. 10 са били против.

Признаването на българското малцинство доведе до недоволството на македонската диаспора в Албания. Нейните представители са на общото мнение, че хората в гореизброените региони са македонци, а София е изнудила Тирана да промени историята.

"Албанските власти съзнават, че грешат, но отстъпиха пред заплахите на България, че ще наложи вето върху началото на преговорите за членство в ЕС”,

смята Гюрай.

Македонецът е на мнение, че признаването на българите носи „национална заплаха” на Албания, защото вече може да бъде шантажирана от България.

„Това е геноцид над македонците и деформация на историята и на истината пред очите на Европа", смята той.

„В Албания няма българско малцинство и исканията за признаване на такова са част от проекта „Велика България”, заяви Васил Стерьовски, друг македонски активист, по време на дискусиите на законопроекта.

От депутатите в Тирана най-гласовит против текста на закона беше депутатът Вангел Дуле от гръцкото малцинство, който смята, че законът не съответства на международните конвенции.

Според него той се "характеризира с фобия и спомени от студената война. Мисията на този закон не е изпълнена и с някои членове се връщаме назад", каза Дуле.

„Исторически пробив за България. След 104 години Република Албания призна българската етническа общност в страната.”

Това написа премиерът Бойко Борисов във „Фейсбук” по повод приемането на закона.

"Положихме изключителни дипломатически усилия, за да стигнем до този успех и да защитим правата на българите, които са били част от формирането на нашия народ, но остават извън съвременните ни граници”, написа още премиерът.

Той допълни, че благодари на неговия приятел Еди Рама, както и че България вижда „близък приятел” в лицето на Албания и ще подпомага европейските й интеграция.

Позитивно за признаването на българското малцинство се изказаха още вицепремиерите Екатерина Захариева, която е и външен министър, и Красимир Каракачанов.