Още по темата

Основен проблем за българите е доплащането на медицинската услуга. Това показват данни от допитване сред 722 души, извършено в периода 9-16 март. Данните бяха представени по време на дебат "Прозрачност и здравеопазване", организиран от "Галъп интернешънъл".

Повече от половината участници са оценили доплащането за престоя си в болница като "високо" или "много високо". Две трети от запитаните са оценили високо труда на лекарите и медицинската грижа, но към здравната система и ценообразуването в нея са изразили недоверие.

„Няма да има доверие в системата, ако няма прозрачност и трябва да се знае защо, за какво и на кого се плаща“, каза проф. Петко Салчев от Националния център за обществено здраве и анализи.

По думите му, когато има увеличение на Брутния вътрешен продукт, се увеличава и продължителността на живота. 

Борисов ще иска отчет за парите за здраве и социална политика

Борисов: Грехота е - толкова пари, а има недоволни

В дебата участваха представители на съсловните организации, на пациентски организации, на НЗОК, на омбудсмана, на застрахователни дружества.

Изнесеният анализ и начертаните мерки за справяне с проблемите в системата бяха аплодирани от новия председател на НЗОК д-р Дечо Дечев. Той обеща до 3 месеца да излезе с план как да започне решаването на проблемите в НЗОК и здравната система.

Комисия избра Дечо Дечев за шеф на НЗОК

По повод данните от „Индекса на болниците“ д-р Дечев посочи, че има много голямо разминаване в нивото на компетентност, както и между това, което предлагат болниците. Той коментира още, че няма как във всяко село да има високоспециализирани изследвания и техника.

„Ако заложите параметри на медицината на 21 век, ще отпаднат тези, които лекуват с медицината в началото на 20 век. Това води до политически проблем, защото там има депутати, които по всякакъв начин ще се борят медицината от преди един век, която се предоставя, да продължи да съществува, защото това са работни места. Големият проблем е сблъсъкът между експертното и политическото решение“, обяви той.

Скандалът с дълговете на НЗОК се заплете

Министърът: Здравеопазването ни е отличник

Лекарството, което осакатява стотици хиляди бебета

Председателят на касата коментира и пробойните в контрола.

Д-р Дечо Дечев и добави, че ако се приеме планът му за действие е убеден, че 2019 година НЗОК ще приключи без дефицит.

"А ако на политиците не им хареса, ще бъда управителят с най-кратък мандат от 3 месеца", коментира Дечо Дечев.

Той изказа мнение и по отношение на политиката, която води страната ни спрямо хора, които се нуждаят от лечение в чужбина.

„Много голяма част от средствата, които плащаме за лечение в чужбина, на Министерството на здравеопазването, на Фонда за лечение на деца и на НЗОК, са не по-малко от 150 млн. лева на година. Огромна част от тези средства не отиват при екипа, извършил тази дейност. Отиват за логистика, печалба на болница, посредници и лобисти“, подчерта председателят на НЗОК.

Ще отказват ли клиники в чужбина да лекуват българи

Арестуваха служители от Здравната каса заради корупция в Пловдив

Като "много добра" окачестви заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков идеята на новия управител на НЗОК да има единен орган, изпращащ българите на лечение в чужбина.

В момента с документите и одобряването за лечение в чужбина са ангажирани три институции. 

Дали терапията на редките болести би могла да се финансира от държавата, а не от НЗОК, както предлага управителят на НЗОК, д-р Пенков каза, че това трябва предварително да се анализира.

Заплашено ли е младото поколение от бум на рака

„Близо с 15 на сто ще намалеят разходите на болниците за лекарства на втората година след като започне да функционира електронната платформа за търговия“, посочи Пенков.

Пенков коментира, че вероятно към края на годината НЗОК ще има 40 млн.лв. дефицит за лекарства.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.