Още по темата

Признаването на българското малцинство в Албания е плод на 10-годишна научна работа. Хората там са щастливи най-накрая да бъдат забелязани от София.

Това заяви доц. Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика на БАН в студиото на NOVA

Албания официално призна българите, Борисов: Това е историческо

Македонски медии: Албанци масово вадят български паспорти

Работата на Тончева и различни нейни колеги се смята за ключова по отношение на опознаването на хората с българско самосъзнание и отчитането на съществуването им. 

Късно в петък албанският парламент прие Закон за защита на малцинствата в държавата, като българската се изброява наред с още 8 етнически принадлежности.  

Първоначалният проектозакон не включваше нашите сънародници, което доведе до негативна политическа реакция, включително от премиера Бойко Борисов. Той се обади на колегата си Еди Рама и поиска гаранции за правата на българите. Впоследствие Борисов и други общественици обявиха признанието за успех на външната ни политика.

Няма конфликт между политиците и БАН относно чий са заслугите за признаването на българското малцинство в Албания”,

заяви зам.-председателят на академията Васил Николов.

В неделя Институтът по фолклористика и етнология излезе с позиция, че „не прави чест на представителите на българското правителство да приписват заслугите за този исторически пробив за България единствено на своите изключителни дипломатически усилия“.

Според Николов декларацията е написана от ПР-а на института без знанието на директора му. Зам.-председателят на БАН заяви, че не е имало заплахи от властта заради реакцията по темата.

„Моето мнение е, че това са различни подходи към една цел. Това е един процес в рамките на 10 години. Това е нашият подход като учени. Няма противоречие”, заяви Тончева, която първоначално беше съгласна с писмото.

Научната и политическата работа са били общи усилия за една цел,

смята етноложката.

„Те искрено се радваха, че някой от България идва”, описа Тончева реакцията на българите в Албания спрямо нейното присъствие и работа.

„Имало е периода на тоталитарния режим, който те са изживели тежко и ние сме загубили връзката с тях. По-възрастните хора обаче изговарят израза „Жива ми, майка България””, даде пример Тончева за самосъзнанието на албанските българи.

Фразата има същото значение като „право ти казвам” или „Бог ми е свидетел”.

„Те ще получат някакви права. По-важното е, че стават видими. Стават българите от Албания”, заяви Тончев относно ефекта от новия албански закон. 

Тя не се нае да даде предположение какъв е броят на българите в Албания, защото са разпилени в градовете и селата около Голо бърдо, Гора и Преспа. Много от тях са в чужбина, тъй като в тези общности е жива традицията на гурбета, допълни тя.

Признаването на албанските българи срещна огромна съпротива от македонската общност в страната. Нейни гласовити представители са на мнение, че българите там са македонци и изобретяването на това малцинство е „геноцид” и част от плана за „Велика България”.