Още по темата

Омбудсманът Мая Манолова изненадващо се появи в Народното събрание, за да алармира за промени в законодателството, които могат да създадат проблеми на няколко хиляди души. 

Промените вече са приети на второ четене от парламентарната социална комисия, но все още не са разгледани в пленарна зала. 

„Депутатите и социалният министър Бисер Петков попариха надеждите на хората с неизплатени заплати, при фалит на предприятия, да си получат заработеното”, коментира Мая Манолова след края на заседанието на социалната комисия. 

"Тези работници няма да могат да си получат заработеното

от Фонда за гарантиране на вземанията при фалит на предприятията. Действието на закона беше отложено за 1 юли следващата година, а дотогава 12-месечният срок, в който работници могат да си поискат заработените суми, ще бъде изтекъл“, поясни омбудсманът.

Според Манолова налице е законов омагьосан кръг, който на теория дава право на работниците от фалирали фирми и предприятия да претендират по съдебен ред за парите си, но на практика - след като срокът за това ще е изтекъл. 

„Поех пред тези хора ангажимент, че те ще си получат това, което са заработили. Вече не знам какво още мога да направя пред бездушието на социалната комисия и министър. Абсолютно бездушие“, обясни тя.

Министърът на труда Бисер Петков обаче напомни, че законът не е окончателно приет и може текстовете да бъдат коригирани. По думите му това не е за комфорт на ГИТ, а трябва време инспекцията да се подготви за новата си посредническа дейност. Освен това благодарения на инспекцията са платени 14 милиона на работници. 

Проблемът е, че за да получи един съкратен работник неизплатените

му преди фалита на предприятието заплати, трябва да е започнало производство по несъстоятелност. Освен това в момента в закона има изискване производството да е започнало три месеца след прекратяване на трудовото правоотношение на работника, в противен случай той няма да получи парите си. Трябва и да има орган, които да може да иска започване на производство за несъстоятелност, какъвто към момента няма. На теория работодателят може да иска, но той няма интерес, защото всички негови служители тогава ще могат да си търсят неизплатените им заплати.

По сметки на Главната инспекция по труда става дума за неизплатени над 30 млн. лв., но те не са проверили всички случаи на фалирали фирми, обясни Манолова.

Депутатите от социалната комисия се съгласяват с омбудсмана за определяне на орган, който да инициира производството по несъстоятелност. За такъв е определена Главната инспекция по труда (ГИТ), която ще може да иска от съда откриване на производство по несъстоятелност, когато констатира, че даден работодател не изплаща заплатите на служителите си. Комисията обаче приема да има срок между съкращаването на работника и откриването на производство по несъстоятелност, извън който служителите на фалиралата фирма няма да могат да си търсят парите. Народните представители увеличават срока от 3 на 12 месеца.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК