Още по темата

Вечерта на 2 октомври, 2016 година газова бутилка избухва в къща в квартал „Филиповци” и за секунди огънят я поглъща. Взривът и последвалите го викове действат като аларма за всички съседи. Излизат на улицата като подгонени. Не взимат нищо. Някои от тях остават с това нищо, защото пламъците скачат от покрив на покрив. Засегнати са 12 къщи.

Една от тях е напълно разрушена като тази, която била първоизточникът на огнената стихия. Причината е, че били в непосредствена близост. „Бяхме аз, баща ми и тримата ми братя. Излязохме навън, веднага щом чухме гръмването в съседната къща. Не успяхме да вземем нищо. Всичко изгоря – документи, дрехи… И започнахме от нулата”, разказва 16-годишният Александър Александров, вратар в „Отбор на надеждата” – тимът, който ще представи България на предстоящото Световно първенство по футбол за бездомни хора през ноември в Мексико Сити.

От дома им не останало нищо. Стаите са като след бомбардировка. От покрива стърчали само обгорени дъски. Покъщнината им се превърнала във въглени и пепел. 

Алекс пред изгорелия дом
Алекс пред изгорелия дом Източник: Teamofhope

Алекс ни въвежда в тухлена постройка с няколко стени. Няма дори покрив. Това е неговият дом, който буквално се строи наново.

А ей там, където са кончетата играем футбол”, посочва Александър към полянка, на която кротко си стоят три коня. По нищо не личи, че това е футболно игрище. „Вратите си правим сами с камъни”, уточнява 16-годишният младеж и допълва, че от малък обича футбола.

Алекс и игрището, на което тренира
Алекс и игрището, на което тренира Източник: Teamofhope

Започнал да играе с братята си и с приятели. И толкова много заобичал спорта, че мечтите му винаги са били свързани с това да играе на големи състезания. И ето, че наскоро се сбъднали. „Коцето, мой приятел, ми се обади и ми каза, че мога да се пробвам за вратар на „Отбор на надеждата”. Първоначално не му повярвах, помислих, че се шегува”, казва Александър с широка усмивка.

Признава, че не знае почти нищо за Мексико. Всъщност не се вълнува толкова, че ще посети толкова далечна страна. По-важното е, че ще е част от националния тим, който ще представи България на Световното първенство по футбол за бездомни хора.

Настроили сме се да играем добре и да побеждаваме наред”, не крие Александър амбициите си, които споделя със съотборниците си. Единственото, което го притеснява е, че изваждането на задграничния му паспорт се е забавило, тъй като няма постоянен адрес: „Вярвам, че ще се намери решение и ще мога да замина. Винаги съм мечтал за това”.

Александър признава, че откакто тренира с „Отбор на надеждата” е станал по-дисциплиниран и се отнася сериозно към всички занимания. 

Преди е бил импулсивен и е взел решение да напусне училище. Баща му е твърдо против.  Александър се убеждава по трудния начин, че по-доброто бъдеще е в класната стая. Вижда какво се случва около него и с хората, които са се отказали от образованието и плановете му са следващата година отново да се запише на училище. А дотогава, го очаква да защитава страната ни на международния турнир. 

Той е решен да даде всичко от себе си на предстоящото Световно първенство по футбол за бездомни хора в Мексико. „Откакто се помня, обичам футбола. Това е единственото нещо, което ми е приятно да правя. От малък мечтая да стана футболист”, казва Александър и признава, че именно покрай тренировките с „Отбор на надеждата” осъзнал колко много, всъщност изисква този спорт. Смята, че вече до голяма степен е успял да развие нужните качества, които, убеден е, ще му бъдат от полза и занапред. Който и път да избере.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още съдържание последвайте страницата ни в Instagram.