Още по темата

Празникът на София - на 17 септември, отмина, но никога не е късно да научим още неща за столицата ни. Двумилионният град, който расте, но не старее, крие своите тайни и малко известна история. 

Вижте пет от тях, избрани от канала Top of the tops във Vbox7.com

Парковете

Най-старата обществена градина е Градската - по време на турското робство тя била обраснала с гъста трева. Една вада служела едновременно за декорация и за поливане на растителността.

Борисовата градина е обявена за резерват на градинско-парковото изкуство от национално значение през 1988 г. и е най-големият парк на територията на град София.

До Освобождението мястото, което е било разположено в покрайнините на града, се е използвало като военен полигон, а през 1879г. с общинско разпореждане значителна част е превърната в турско гробище. През 1882г. по идея на тогавашния столичен кмет - Иван Хаджиенов, Общинският съвет решава да създаде парка.

Пространството между Канала, "Цар Освободител" и "Александър I" в уникална въздушна снимка, най-вероятно направена през 1925г.
Пространството между Канала, "Цар Освободител" и "Александър I" в уникална въздушна снимка, най-вероятно направена през 1925г. Източник: Стара София

Водата

През 1882 г. София имала 54 чешми (21 с изворна вода и 33 с речна вода). Начало на модерно водоснабдяване било поставено след 1885 г., когато бил направен резевоар и положен 37 км водопровод от чугунени тръби. През 1907 г. била каптирана витошката вода, а през 1924-1934 г. бил построен рилският водопровод.

Столицата е богата на минерални води. Първите селища тук са възникнали и са се развивали благодарение на минералните извори. Софийските минерални извори са 49 от осем типа хидротермални зони с общ дебит 480 л/сек. и температура от 30 до 90 градуса. Имат голяма дълбочина и водите им са защитени от замърсяване.

Осветлението

През март 1878 г. в цяла София са палени всичко 69 фенера на вечер, от тях 29 били повредени.

През 1886-1887 г. в управата на общината се дебатира какво да бъде бъдещото улично осветление на новата столица - със светилен газ или електрическо. Тогава били обсъждани някои куриозни от днешна гледна точка предложения. Например само с една мощна лампа, окачена на балон над София, да се осветява целия град;
...или една мощна лампа да се инсталира на връх "Камен дел" на Витоша и да се насочи към града. На това предложение възразили, че напречните улици на светлинните лъчи ще бъдат засенчени и тъмни.

Първото електрическо осветление в София е пуснато на 1 ноември 1900 г., като до края на годината са поставени 884 лампи.

Транспорт

Първият трамвай е пуснат в движение на януари 1901 г. Той свързвал гарата с ул. Гр. Игнатиев до пресечката с бул. Васил Левски.

50 от таблата представят архитектурата на стара София
50 от таблата представят архитектурата на стара София Източник: New Moment

Първата автобусна служба, която обслужвала крайните квартали на града, е пусната през 1935 г.

Първият тролейбус от спирка Горнобански път до Горна баня е пуснат на 8 февруари 1941 г.

Софийското метро е въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. с дължина 6,5 km и 5 метростанции.

Сградите

Най-старата сграда в столицата е ротондата Св. Георги с археологически комплекс ІV век от Н. е.

Първата софийска болница е открита на 1 май 1879 г. в помещението на турския склад "Новите хамбари". 8 години по-късно, тази сграда е съборена и на нейно място е построен мавзолеят на княз Александър Батенберг.

Мавзолеят през 1969 г.
Мавзолеят през 1969 г. Източник: Angela Monika Arnold, под Криейтив Комънс 3.0

По време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война София загубва над 10 000 жилища, 1684 магазина и склада, 536 работилници, повече от 40 училища, 11 здравни заведения и 8 театри и кина.

Градил ли е цар Фердинанд тайни тунели в София

В столицата се е намирала сградата на Софийския държавен цирк. Тя била построена през 1962 година и представлявала хубава голяма сграда с 2000 места. Циркът бил с формата на купол с височина 19 метра и външен диаметър 43 метра, а манежът бил дълъг 13 метра. За строежа му са похарчени 2,8 млн. лева.

През 1983 година обаче сградата на цирка изгаря, като така и не се намира извършителят на палежа. Копие на сградата на Софийския държавен цирк има в Скопие (Македония), подарък от България след голямото земетресение с епицентър Скопие през 1963 г.