Още по темата

В близките 50-100 години климатът в България ще се доближи до африканския, което ще се отрази на селското стопанство, прогнозира пред „Фокус” проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт.

ВИЖТЕ КАК АТАКАМА СЕ ПРЕВЪРНА В ГРАДИНА В ГАЛЕРИЯТА

Междувременно най-сухата пустиня в света – Атакама в Чили, където пада по-малко дъжд дори отколкото в африканската Сахара, се превърна в градина.

Човечеството задейства спусъка на необратима промяна на климата

Експерти прогнозират рекордни температури през 2016 г.

Какъв е бъдещият климат на България

Явлението не е толкова необичайно, колкото изглежда. Обикновено се случва веднъж на 7-8 години. Само че последният такъв цъфтеж беше преди само 2 години.

На фона на цъфтящата пустиня и почти пролетното време днес в България, въпреки че е август месец, прогнозата на Пимпирев е доста мрачна.

По думите му Антарктика е кухнята на климата на цялата планета. „Там най-ярко се усещат климатичните промени. Съвсем скоро част от ледника „Ларсен С“ се отцепи. Това неминуемо влияе на климата на цялата планета, включително и на нас българите и хората, които живеем на Балканския полуостров”, посочи проф. Пимпирев и поясни, че очаква доста проблеми в бъдеще.

Отцепилият се блок от „Ларсен С“ е по-голям от Пловдивска област, поясни ученият.

Пимпирев отчете, че замърсяването на атмосферата от ТЕЦ-ове, двигатели с вътрешно горене, тежката металургия води до драстично повишаване на въглеродния диоксид в атмосферата. Неговото количество се е увеличило с 60-70 % през последните 100 години. Почти двойно е покачването на концентрацията на метана.

„Това са парникови газове и неминуемо водят до затопляне на климата и съответно до топенето на ледените шапки. Милиони изследвания в цял свят го доказват. Фактите за наличието на парниковите газове в атмосферата, както и топенето на ледниците в полярните региони не могат да бъдат опровергани”, смята проф. Пимпирев.

Той даде пример с ледниците на Арктика, в Гренландия, които драстично са намалели, както и тези във високите планини като Алпите.

„Това води до стапяне на колосално количество лед. В близките 100 години в резултат глобалното морско ниво ще се повиши с 2-3 см, а това от своя страна ще доведе до заливане на крайбрежни участъци. Там живее милиардно население. Ще има проблеми с изхранването, така че действително трябва да се замислим да предотвратим вредните ефекти, които нанасяме на природата“, допълни проф. Пимпирев.

„Нашите изследвания са концентрирани върху това по какъв начин бихме могли да намалим въздействието върху замърсяването на атмосферата и промените на климата“, посочи проф. Пимпирев.

Той поясни, че 26-ата българска експедиция в Антарктида експедиция ще е първата след приемането на Национална полярна програма на Република България от Министерски съвет през август миналата година.

„Фактически това е първата експедиция, с която ще работим по целите и задачите, които сме си поставили по тази програма. Трябваше повече от четвърт век да изчакаме, за да имаме някаква сигурност в работата на ледения континент. Програмата е дългосрочна до 2021 г. и с нея имаме сигурност за развитието на българската полярна база“, обясни проф. Пимпирев.

 Директорът на Българския антарктически институт коментира, че в българската база ще има международно участие на учени от цял свят.

„При нас ще бъдат учени от Португалия и Испания. Очакваме по един учен от САЩ и Великобритания, както и от започващите своето развитие полярни програми. Ще приемам двама турски учени и двама монголски. Република Турция миналата година проведе своята първа антарктическа експедиция, а нашата беше 25-а. Така че сме доста по-напреднали в полярните изследвания от нашите съседи, въпреки техните големи финансови възможности“, заяви проф. Пимпирев.