Още по темата

На фона на данните за рекордно ниска безработица, силен икономически растеж и огромен ръст на доходите, икономистът Димитър Събев коментира в своя блог Bodil.bg, че управляващите прикриват бедността в България:

Средните заплати до края на мандата на правителството на Бойко Борисов може да достигнат 1500 лв., заканват се управляващите. Обещанието изглежда внушително в очите на българите, свикнали да получават най-малко за своя труд не само сред останалите държави в Европейския съюз, но и въобще в региона.

Прогноза за 2018 г.: Високи заплати и повече работни места

Растат ли наистина доходите в България и колко скъп е животът

България намалява степента на макроикономическите си дисбаланси

По данните на националната статистика, през декември 2017 г., средната заплата в страната е достигнала 1095 лв., увеличение от 10.6% на годишна база. Тоест, ако сегашната тенденция се запази, към 2020-2021 г. средната заплата действително може да достигне обещаната. Дали действително работещите в България най-сетне ще поемат глътка въздух?

Средната българска заплата може и да достигне 1500 лв., но „глътка въздух“ никой не е гарантирал. Уловката се нарича „средно аритметично“. Народната мъдрост отдавна е стигнала до заключението, че ако средният българин се храни със свинско със зеле, то значи неколцина ядат свинско, а останалите зеле.

В цял свят, включително у нас, се наблюдава сериозно разминаване между средна и медиана на заплатите. Да вземем нашите любими 240 депутати със средна заплата от 3243 лв. Техните възнаграждения, добавени към 1000 души, бъхтещи се на минимална работна заплата, са достатъчни, за да се постигне средна заплата от 1040 лв. за 1240 души.

Само заплатата на Иван Искров, бившият шеф на БНБ, е достатъчна да направи 31 души, 30 от тях работещи на минимални работни заплати, със средни доходи от 1100 лв. Петимата началници в Комисията за финансов надзор пък ще „ощастливят“ със средни доходи от 1057 лв. сто души на минимална заплата.

Медианата е друго нещо, тя изразява заплатата на средния човек. Медианата реже наполовина: ако в България работят 2 милиона души, медианата показва колко ще получава човекът по средата, 1 000 001-вият българин.

Има и друг статистически показател, който е уместно да се използва за изчисляване на работни заплати – мода, или най-често срещана стойност. Това е най-масовата заплата. Може да се окаже, че модата на заплатите ще остане под 1000 лв, дори ако средната аритметична заплата достигне 1500 лв.

Както може да се предположи, Националният статистически институт не изчислява медиана или мода на работните заплати в страната. Това се дължи на използваната методология: от наблюдаваните предприятия се получават данни за общото количество изплатени възнаграждения и за общия брой на служителите – а не за конкретния размер на заплатите.

Можете ли да си позволите да имате деца в България

Неудобната истина за доходите в България

Защо ниските заплати са разрушителни за България

Все пак от НСИ правят структурните изследвания на пазара на труда от предходни години. Тези изследвания се публикуват веднъж на четири години, последното е от 2014 г. Там е изчислена средната брутна и нетната заплата и медианата. Съотношението за 2014 г. е съответно 770 лв., 611 лв. и 545 лв.

Данните на Евростат за разпределението на доходите в България показват, че у нас неравенството не е намаляло през последните години, а дори се е увеличило. Ако приемем, че съотношението „средна заплата – медиана на заплатите“ е останало без изменение между 2014 и 2017 г., стигаме до следните заключения:

Брутната заплата на средния българин към декември 2017 г. е 777 лева. Нетната заплата на средния българин е приблизително 620 лв.

Действителната медиана на разполагаемия доход от заплата е едва 56% от официалното число, съобщавано на населението като сведение за неговия среден доход.

Така, когато родните работодатели гледат строго от телевизора и винят българския работник за ниската му производителност, те всъщност проклинат сами себе си, защото за Коледа са купили на щерка си поредния „Ягуар“, вместо нова машина за производството.

Второ, детето от бедно семейство е по-малко вероятно да учи, съответно да се замисли дали има разлика между медиана и средно аритметично. Ако доходите се поддържат ниски като сегашните – включително чрез внос на работници от чужбина, населението ще бъде много по-лесно за управление.

Трето, базата данни на Евростат позволява да се сравнят нетните заплати в ЕС. Впрочем по подразбиране сравнението там се прави при ниво 67% от средните заплати, тъй като на европейските статистици е ясно разминаването между среден доход и медиана.

В България нетните средни заплати за 2015 г. са 4334 евро годишно, шест пъти по-ниски от средните заплати за ЕС и двойно по-ниски от Чехия, Хърватия, Словакия, Естония, Турция. Дори в Румъния средните заплати са с 15% по-високи от българските. Ситуацията е още по-драстична, ако се изолира ефектът на ниските български данъци. В България за 2014 г. медианата на почасовата ставка е 1,67 евро, в ЕС е 13 евро, в Чехия 4,50 евро, и така нататък.

Истината: с една единица труд или капитал в Чехия могат да се купят 2,7 единици труд или капитал в България.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram