Още по темата

Бизнесът предлага висшето образование да е безплатно, ако завършилите работят определено време в страната.

„В Конституцията на Република България е записано, че при определени условия образованието във висшите държавни училища е безплатно. Предлагаме да се определят такива условия – то да е безплатно за тези, които се реализират след това в България или работят за български институции в чужбина”, заяви пред NOVA Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Той посочи като оптимален срок за това условие – 5 години.

Психологията е най-желана в СУ, баловете са много високи

Хиляди дипломи от СУ се оказаха невалидни

Един милион незаети работни места в Германия

„Можем да дадем пример с висшето военно образование. Доколкото знам там след като завършиш, трябва да работиш 10 години в страната по специалността, иначе има санкции - трябва да върне средствата, които са вложени в него. Има подобни практики и в други балкански страни. От Балканите до Обединеното кралство има такива практики. Например в медицинските специалности”, почерта Велев.

Той е категоричен, че „няма доволен предприемач или бизнесмен от продукта, който дава висшето образование. На входа свободните места за първокурсници са повече, отколкото са абитуриентите”.

„Има девалвация на висшето образование – голямо количество, ниско качество и то лошо структурирано е по професии, които са необходими. Не съответства приемът, а още по-малко завършващите на пазара на труда”, смята Велев.

По думите му в момента повече хора завършват специалности като „Право”, „Икономика” и „Администрация”, „ПР”, отколкото са работните места за тях, а в същото време не достигат инженери и ИТ специалисти, въпреки че в тези сфери заплащането е доста по-високо.

„В България има огромен недостиг на кадри, който ще се задълбочава, предвид на демографските тенденции”, предупреди Велев.

Той посочи, че завършилите технически науки и професии през миналата година са по-малко от 5 хиляди, докато в момента се обучават 47 хил. по икономика и 20 хил. по администрация. На практика повече от половината висшисти в последните години работят на длъжности, които не изискват висше образование.

„Трябва да се сложи край на т. нар. „автономия” на университетите. В Конституцията пише, че тя е академична, а у нас е феодална”, заяви Велев.

Бившия образователен министър проф. Тодор Танев от своя страна посочи, че не може всички специалности да бъдат поставени в този режим, а същевременно е много трудно да бъдат филтрирани само част от тях.

„На Министерството на образованието и в момента му е вменено да изготви такъв списък, но въпросът е доколко той е легитимен. Легитимността е по-пълна, колкото повече социални партньори участват. Бизнесът трябва да казва кои да бъдат професиите”, заяви проф. Танев.

Той подчерта, че никой не може да забрани на студентите да отидат да учат или работят в чужбина. Но ако са приети по държавна поръчка, държавата може да изиска от тях възвращаемост на вложените средства.

Според него най-добрият механизъм е – държавата да дава на банка, а банката да си иска после парите от завършилите, които са решили да работят в чужбина.

Проф. Танев обаче поясни, че и бизнесът носи отговорност. Той даде пример с предприемачи от миналото като Пенчо Семов и Асен Николов, които са давали много средства за образование.

„Дали бизнесът не казва – с парите на всички данъкоплатци държавата да плаща на тези, които ще работят за нас?”, попита проф. Танев.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.