Киев и сепаратистите си разменят закани

У краинското правителство няма да преговаря с бунтовниците в Източна Украйна, докато те не сложат оръжие, заяви украинският министър на отбраната Валерий Хелетей, цитиран от АФП.

Повече няма да има едностранно прекратяване на огъня от страна на украинските въоръжени сили, изпълняващи антитерористична операция в източните региони, посочи Хелетей в изявление, поместено в сайта на министерството.

„Украинският президент ясно го каза: всякакви преговори, каквито и да са те, ще бъдат възможни единствено след като бунтовниците окончателно сложат оръжие“, добави министърът.

Същевременно обаче сепаратистки лидер от Източна Украйна предупреди Киев, че

проруските бунтовници отново ще предприемат офанзива,

след като прегрупират силите си в най-големия индустриален център в региона – Донецк, предаде Ройтерс.

„Не се готвим за обсада, готвим се за действие“, заявил Александър Бородай, който в момента е в Москва, за руския сайт „Газета.ру“.

Бородай, назначен от бунтовниците за министър-председател на самопровъзгласилата се Донецка народна република, заяви, че бягството от Славянск в Донецк на „министъра на отбраната“ Игор Стрелков е дало на сепаратистите възможност да концентрират огневата си мощ.

Според него каквато и да било блокада на Донецк и Луганск е невъзможна. „Украинската армия и нейните ресурси не са в състояние да осъществят истинска блокада дори само на Донецк, така че не виждам истинска заплаха в бъдеще“, каза той.

Бородай потвърди, че е за консултации в Москва, но уточни, че не е в течение на плановете на Кремъл. Определено обаче не виждал в тях желание за запазване на нестабилността в Югоизточна Украйна. Той

отрече и бунтовниците да получават пряко финансиране от Москва.

„Москва провежда консултации с нас за уреждане на конфликта, ето защо съм тук. Москва обаче не е страна в конфликта, не участва в него“, каза той.

Три седмици преди украинската армия да изгони бунтовническите бойци от стратегическия източен град Славянск техният командир отправи отчаян зов за помощ към Русия. „Ще минат седмица, две, три, може би месец и най-добрите бойци на въстанието ще оредеят и рано или късно ще бъдат смазани и унищожени“, каза в широко разпространено онлайн изявление Игор Гиркин, по-известен като Стрелков.

Призивът беше посрещнат с мълчание от руския президент Владимир Путин и в събота по-малобройните и по-зле въоръжени в сравнение с украинската армия сили на Гиркин напуснаха града след седмици на обстрел, коментира Ройтерс.

Събитията от уикенда вероятно не са просто обрат във военната кампания на украинския президент Петро Порошенко срещу бунта, оглавяван от сепаратисти, които искат Източна Украйна да се присъедини към Русия. Те може би са сигнал, че Путин няма намерение

да повтори в Източна Украйна последователността от събития, които доведоха до руското анексиране на Крим

през март и че той възнамерява да свали градуса на напрежението в кризата.

В реч пред руските посланици, събрани в Москва в миналата седмица, Путин повтори, че си запазва правото да защитава рускоезичното население в чужбина чрез „употреба на целия възможен набор от средства – от политически и икономически до оперативни съгласно международното хуманитарно право и правото на самоотбрана“. Но президентът многократно сигнализира, че иска да намали напрежението – макар че е възможно да иска то да продължи да тлее, така че да смущава прозападното ръководство на Украйна.

Стремежът на Русия беше за „федерална“ Украйна, където правомощията на централната власт да бъдат още по-малки. Тя все още иска руски мироопазващи сили да бъдат допуснати в Източна Украйна, въпреки притесненията в чужбина, че по този начин Русия може да опита да поднови военните доставки за бунтовниците.

Путин обаче изглежда постигна това, което е най-важно за него – отстъплението на киевското ръководство от обещанието да работи за членство в НАТО. Путин много пъти е давал да се разбере, че Москва няма да допусне присъединяването на Украйна към Алианса, който беше неин враг по време на Студената война, тъй като това би представлявало прекалено голяма заплаха за сигурността.

„Какво очакваха нашите партньори от нас, когато започнаха събитията в Украйна?“, запита Путин пред посланиците миналата седмица. Отговаряйки на собствения си въпрос той посочи, че Русия не може да остави Крим на „националистически и радикални бойци“, така че достъпът ѝ до Черно море да бъде отрязан – Русия има военна база в Крим – или да позволи на НАТО да се разпорежда в „този край на руска военна слава“.

„Това би означавало да се откажем практически от всичко, за което Русия се бори още от времето на Петър Велики или дори от още по-рано – историците би трябвало да знаят“, посочи Путин.