Още по темата

Членуването на магистратите в масонски организации се оказа гореща тема в Закона за съдебната власт, който се гледа в пленарна зала. Отпадна първоначалният текст, забраняващ на магистратите да членуват в подобни организации.

След разгорещени дебати бе приет текстът всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност да подават пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет декларация за всички свои дейности и членства в организации,

"включително тайни и/или неформални организации и общества",

юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет. При промяна се подава декларация за коригиране на декларираните обстоятелства в едномесечен срок от настъпването на промяната.

"Ако се докаже, че участието в юридическа и в каквато и да е било организация,

може да доведе до дейности, които накърняват независимостта на магистрата,

то това е основание за неговото отстраняване", коментира и министърът на правосъдието Екатерина Захариева. 

Депутатите ще заседават днес до окончателното приемане на промените в Закона за съдебната власт. 

Димитър Байрактаров обяви от трибуната, че не членува в

масонски организации или Ку Клукс клан,

но е бил подложен на „каноническо покръстване от Българската православна църква”. Според него за всички е ясно, че има тайни общества, които се ръководят от неясни правила и вършат пъклени дела.

Мартин Димитров обяви, че не членува в такава организация. Промените щели да доведат до по-голяма прозрачност в съдебната система.

Съдебната власт има две основни множества - зависимостта от службите на комунистическата държава, другата - масонски организации, заяви депутатът от ГЕРБ Методи Андреев.

Групата на масоните и групата на бившите ченгета имат едно огромно общо пресечно множество,

изтъкна той. Щафетата на едната зависимост беше предадена на другата по-демократичната зависимост, убеден е Андреев.

Парламентът трябва да реши и кога ще изберем новия държавен глава. Ще се решава между три предложения – 23 октомври, 30 октомври и 6 ноември