"Икономист": Удар по свободата

Т ова беше нападение, от което френското правителство се страхуваше от месеци. Едва през декември министър-председателят Манюел Валс обяви, че Франция "никога не е била изправена пред по-голяма терористична заплаха".

На 7 януари въоръжени мъже нахлуха в парижката редакция на "Шарли ебдо" - издание, известно с провокативните си публикации на сатирични карикатури - и застреляха десет служители. Убити бяха и двама полицаи.

Президентът Франсоа Оланд, който бързо пристигна на мястото, беше категоричен: това е било "терористично нападение с изключителна жестокост". То беше най-сериозният терористичен акт на френска земя от над 50 години.

Избраната мишена не беше случайна. "Шарли ебдо" отдавна се гордее, че поставя свободата на словото над политическата коректност, като осмива и политиката, и религията - и католицизма, и исляма.

През 2006 г. изданието препечата карикатури на пророка Мохамед, които предизвикаха смут и терористични заплахи, когато бяха първоначално публикувани от датския вестник "Юландс постен". ("Икономист" реши да не следва този пример.)

Пет години по-късно "Шарли ебдо" отпечата брой, озаглавен "Шариа ебдо", за който разтръби, че е "редактиран" от пророка Мохамед. През нощта преди отпечатването редакцията в Париж беше атакувана със запалителна бомба. Оттогава редакцията на вестника и някои от неговите карикатуристи бяха поставени под полицейска охрана.

Но това не бе достатъчно, за да спре двама мъже, въоръжени с автоматични оръжия, да нахлуят вътре и да застрелят осем журналисти, включително неговия редактор и най-прочут карикатурист Стефан Шарбоние (известен като Шарб). Един от убитите полицаи беше негов телохранител. Убит беше и близкият до изданието икономист Бернар Марис.

Кадри показаха как мъжете крещят "Отмъстихме за пророка Мохамед", когато излизат от сградата.

Френски политици от целия политически спектър побързаха да осъдят нападението. Оланд отмени планираните ангажименти, за да посети мястото и да свика спешно правителствено заседание по сигурността. Бившият десноцентристки президент Никола Саркози нарече стрелбата "отвратително деяние" и "нападение срещу нашата демокрация". Френски мюсюлмани също изразиха възмущение от терористите.

Имамът на Дранси Хасен Шалгуми обяви, че "тяхната варварщина няма нищо общо с исляма". След като въоръжените мъже избягаха, полицията посочи двама заподозрени: Шериф и Саид Куаши - и двамата френски граждани. Трети човек се предаде сам, а други седем души бяха арестувани.

Двамата братя, които са от алжирски произход, са родени в западнал район в североизточната част на Париж и са известни на службите за сигурност заради връзки с джихадистки радикални групи. Шериф, който е работил като разносвач на пици, е бил признат за виновен през 2008 г. за връзки с тероризъм по дело, свързано с джихадистки мрежи, набирали бойци срещу американците в Ирак, и е излежал в затвора 18 месеца от тригодишна присъда.

Докато издирването продължава, бяха повдигнати по-широки въпроси за това как се е стигнало до това нападение в страна със силна система за разузнаване и наблюдение и строги закони за борба с тероризма.

Валс каза, че заподозрените несъмнено са били следени от разузнавателните служби, но случаят не е бил "без никакъв риск". Той подчерта, че са осуетени няколко терористични заговора и са наблюдавани стотици хора.

На 8 януари при второ нападение беше застреляна полицайка. Тероризмът не е нещо непознато за Франция - голяма част от него беше свързана с кървавата борба за независимост на Алжир.

През 1995 г. осем души бяха убити при нападение срещу регионалната железопътна експресна мрежа на Париж и предградията му, а още двама загинаха при друга атака година по-късно.

Неотдавна беше засилена сигурността, след като Франция беше откроена като мишена на "Ал Кайда" по различни причини, включително въведената от нея забрана преди пет години за забулване на лицето, както и военната й намеса в Сахел в Африка. Но повечето анализатори смятат, че последното нападение е от различен характер.

Опасенията напоследък се насочват към френски граждани, връщащи се от джихадистко обучение в Сирия и Ирак.

Един такъв френски гражданин - Мехди Немуш - уби четирима души в еврейски музей в Брюксел миналата година. По оценки на правителството близо 1000 французи, заминали да се бият за "Ислямска държава", или вече са се върнали, или се готвят да се върнат.

Изглежда, че нападението на 7 януари е било добре планирано и изпълнено.

"Това са хора, обучени да се бият, не да се взривяват", казва Франсоа Есбур от Фондацията за стратегически изследвания. Всъщност те може да са заинтересовани по-скоро просто да покажат своите възможности да убиват, отколкото да окажат влияние върху френската политика.

В опит да ограничи притока на бойци, правителството миналата година затегна законодателството за борба с тероризма, като улесни задържането на заподозрени на летищата и изземането на техните паспорти. Но Валс и вътрешният министър Бернар Казньов са напълно наясно, че евентуално нападение от местни джихадисти може да бъде извършено във всеки момент.

Трудността за Франция сега е не само как да се справи с шока, последиците и засилените тревоги за сигурността. Страната, в която живее най-голямото мюсюлманско малцинство в Европа - около 5-6 милиона души, отдавна се мъчи да постигне правилния баланс между своите светски традиции и предявяваните от френските граждани мюсюлмани (мирни) искания.

По различни начини Франция потвърди, без да проявява желание за извинение, своите светски републикански принципи, например като забрани в училищата да се носят религиозни символи от типа на мюсюлманската забрадка за жените.

Все пак опасенията, че страната прави твърде много отстъпки към мюсюлманите, също така засилват популисткия Национален фронт на Марин льо Пен. Много социологически проучвания предполагат, че той може да стигне до втори тур на президентските избори през 2017 г.

Всъщност тъкмо такъв сценарий стои в центъра на провокативен роман, издаден в същия ден, в който беше извършено терористичното нападение, с автор Мишел Уелбек - "ужасното дете" на френската литература. Той си представя Франция през 2022 г., управлявана от президент мюсюлманин, който побеждава Льо Пен на балотаж и налага консервативни ислямски принципи в страната.

Критици заклеймяват романа като всяващ паника. В телевизионно обръщение на 7 януари Оланд призова за национално единство и обяви 8 януари за ден на национален траур. Той каза, че "цялата република е била заплашена" от нападението, но се зарече, че "свободата винаги ще бъде по-силна от варварщината".

Още преди неговото изявление обикновени французи приеха това послание като свое. Десетки хиляди излязоха из страната на вечерни бдения в знак на съчувствие към "Шарли ебдо" и на опълчване срещу тероризма. Мнозина издигнаха три думи на солидарност, които преди това се разпространиха като препратка за търсене в социалните мрежи: "Аз съм Шарли".

Французите бяха особено трогнати от подобни големи демонстрации в чужбина, включително в Лондон.

Все пак, както показват терористични нападения в други големи градове освен Париж, възстановяването от такива национални трагедии отнема време.

Те може да оставят траен белег върху политическата култура на страната по начини, които не винаги са ясни в дадения момент.