Кристалина Георгиева критикува Съвета за сигурност на ООН заради Сирия

Е вропейският комисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реагиране при кризи Кристалина Георгиева разкритикува в интервю за ДПА Съвета за сигурност на ООН за неспособността му да постигне консенсус по справянето с конфликта в Сирия.

Пред агенцията Георгиева заявява, че Съветът за сигурност е напълно парализиран и призовава за политическо решение на това, което по думите й е

"най-тежката хуманитарна криза на нашето време".

На въпрос защо според нея Съветът за сигурност проявява такава липса на желание да приеме силна резолюция по сирийската криза Георгиева отвръща, че няма ясен отговор на това. "Съветът за сигурност е парализиран. Той се е превърнал в институция на миналото, напълно анахронична за XXI век. Фактът, че Съветът за сигурност не е способен да приеме дори резолюция, в която се казват две прости неща - не убивайте цивилни и не стреляйте по хората, които рискуват живота си да им помогнат - е напълно недопустим", заявява тя.

Запитана какво би било основното й послание по сирийската криза Георгиева отговаря, че "дори когато хората не са особено склонни да се вслушат, ние отново и отново повдигаме въпроса за съблюдаването на законите за водене на война, съблюдаване на международните хуманитарни закони. Искам да повторя, че случващото се в сирийския конфликт е повече от трагично за засегнатите хора, то е трагично за целия свят. Днес

то е трагично за нашето бъдеще, защото създава много опасен прецедент".

На въпрос дали все още изпитва увереност, че ще се стигне до политическо решение, Георгиева отвръща, че ако се учим от историята, на всяка война в крайна сметка се слага край чрез политическо решение. "Дори най-драматичните войни в съвременната история - Виетнам, Корея или дори Втората световна война, завършиха с мирен договор, с политическо решение. Единственият въпрос е: колко хора ще умрат докато се стигне до това политическо решение? Призоваваме международната общност да намери смелостта и решителността да следва пътя на диалога. Това е за самите сирийци, а и за международната общност", отбелязва Георгиева.

Според нея употребата на химически оръжия в Сирия е напълно недопустима и трябва да бъде осъдена.

Смятам, че най-големият проблем сега е, че

международната общност не действа единно и цената на това бездействие може да е твърде висока,

казва още еврокомисарят. "Колко хора трябва да умрат? Изправени сме пред от най-тежките хуманитарни кризи на нашето време, но не говорим в един глас за необходимостта да се накарат страните в конфликта да водят диалог, а международната общност да се мобилизира и да преодолее различията. Това е единственият изход от тази лудост", заявява Георгиева.

Накрая ДПА пита дали този конфликт може да се разпространи извън границите на Сирия.

"Действително,

светът подценява взривоопасната природа на този конфликт за съседните страни.

Ако Ливан бъде дестабилизиран, ще сме изправени пред огромен проблем с бежанците, които са на негова територия, но някои ливанци може също да станат бежанци и опасността за Европа ще се повиши", казва тя.

Междувременно стана ясно, че броят на сирийските бежанци в бежанските лагери в Турция надхвърли 200 хил. души, а общият им брой, заедно с тези, които живеят извън лагерите, е над 500 хил. души, съобщи ИТАР-ТАСС. Вестник "Хюриет" отбелязва, че в редица окръзи на Турция сирийците са повече от местното население и този наплив на чужденци в граничните райони предизвиква напрежение сред част от местните жители.

Турското външно министерство съобщи, че сирийските граждани са настанени в 20 лагера. 45 хил. от тях са деца и тинейджъри. По време на продължаващата две години и половина криза в Сирия при бежанците в Турция са се родили над 5600 деца. За две и половина години Турция е похарчила за бежанците 1 млрд. долара.

Турция затяга още повече мерките по границата си със Сирия, съобщават турските медии. Частната телевизия НТВ посочва, че в окръг Килис, на турско-сирийската граница, е била разпъната специална палатка, в която да се изолират хората, за които има съмнения, че са били поразени от химическо оръжие. В Килис преди това бе разположен и специален автомобил, оборудван с техника за засичане на следи от химическо и биологично оръжие или радиация, напомня НТВ. Подобни мерки се предприемат и в други погранични селища.