Още по темата

Според управителя на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (КТБ) е можело да бъде спасена, но не е имало нужната политическа подкрепа за това. 

„Опитахме се с колегите да преструктурираме банката и да я отворим, но не получихме политическа подкрепа.

Неслучайно казах тогава: „Политиците са на ход“, заяви Искров в предаването „Още от деня“ на БНТ, след като по-рано днес обяви, че подава оставка като гуверньор на Централната банка, считано от 10 юли.

„Отчетите на КТБ не са показвали реалното състояние на банката. Бяхме шокирани от това, което установиха одиторите. За два мандата като управител на БНБ, никога не ми е било докладвано да има проблем с КТБ“, заяви още той.

Искров припомни, че на 17 юни 2014 г. от БНБ са излезли с позиция, че КТБ е ликвидна и като цяло банковата система у нас работи добре.

„Някак си случайно в БНР – медия, финансирана от данъкоплатците, изчетоха към 11.00 ч. един анонимен сигнал по отношение на повдигнатото обвинение на моя заместник – как Искров бил скрил, как му бил отнет достъпът до обществена информация, което драстично увеличи тегленията и в резултат в продължение на няколко дни банката загуби около 1 млрд. лв“, обясни той и допълни, че в резултат на това на 20 юни ръководството на КТБ е поискало банката да бъде поставена под особен надзор.

Искров показа проект, който на 14 юли политическите сили е трябвало да подкрепят, за да може КТБ да отвори на 21 юли. „Такава подкрепа не бе получена“, заяви Искров.

Той посочи, че ако президентът реши да се отвори стенограмата от срещата при него, ще стане ясно кой от парламентарно представените сили каква позиция е заел.

В неделята, след като КТБ е поставена под специален надзор, е имало друга среща, на която

„беше извършен ужасен опит за дестабилизация на държавата. Тогава имаше опит да се бутне държавата“.

„И вие си спомняте, че в неделята при президента със силното лидиране на БНБ, с което съм много горд, ние успяхме да съберем всички лидери на политическите сили, за което съм много благодарен и на президента, и успяхме да убедим нашето общество, че това са безпочвени слухове“, припомни той и беше категоричен, че никога при президента не е обсъждана банкова ваканция.

Относно писмото, с което иска мандатът му да бъде прекратен от 10 юли, Иван Искров заяви, че то е добре обмислено и решението не е взето под натиск.

„Доказах през годините, че не се поддавам на натиск,

че държа изключително много на независимостта на БНБ и това, което казах през последната една година, го изпълних – в момента, в който политиците са готови да излъчат мой наследник, без да се създава какъвто и да е вакуум в дейността на Централната банка, съм готов да им предоставя възможност да се произнесат“, каза още той.

Искров призна, че не счита, че има врагове или неприятели в парламента.

„Заради фалита на КТБ редица политици се опитаха да прехвърлят вината като горещ картоф върху Централната банка.

За тях това е най-удобното извинение. „Моделът КТБ“, както беше наречен от държавния глава, възникна в продължение на много години, при много парламенти, при много правителства и едва ли Иван Искров или неговите колеги от БНБ са допринесли за това“, коментира той.

По думите му по случая КТБ всички съсредоточиха вниманието си върху контролните органи, изпускайки най-важната вина, а именно вината, която носи мениджмънтът на съответната банка.

„Банките се управляват от техните управителни съвети“, посочи Искров и допълни, че е възможно да има пропуски от страна на надзора, които, ако съществуват, ще бъдат установени от следствените органи.

В равносметка за работата си като управител на БНБ

Искров подчерта, че с КТБ също се гордее,

защото тя е била изолирана така, че да не зарази банковата система, каквато опасност реално е съществувала.

„Гордея се с това, че преведохме страната си през най-тежките моменти, които бяха в края на 2008 г. до март – април 2009 г., когато буквално не сме спали с колегите. Гордея се с това, че за 12 години направихме много в европейски план, направихме много по отношение на платежните системи, на наличното парично обръщение“, призна Искров и пожела на наследника си да продължи да надгражда и да подпише присъединяването на България към еврозоната.