Гръцката ситуация - вече надживяла вероятно термина криза, след като отне толкова много време, за да се разгърне - изглежда най-накрая достигна крайната си точка. Това, разбира се, е илюзия: тя отдавна се намира в крайната си точка.

Крайната точка е кръстопътят, където нито гърците, нито германците могат да правят повече отстъпки

В самата Гърция крайната точка отдавна е отмината. Безработицата е от 26 процента, а над 50 процента от младежите под 25 години са безработни.

Гърците дължат пари на институциите на ЕС и Международния валутен фонд, сдобили се с лоши гръцки дългове от банки, които първоначално бяха отпуснали средства на Гърция, за да стабилизира банковия си сектор. Никой изобщо не си е й помислял някога, че гърците ще могат да върнат тези заеми.

Европейските кредитори - по специално германците, които в действителност контролират европейските преговори с гърците - достигнаха собствената си крайна точка по-наскоро

Германците са силни, но уязвими. Те изнасят около една четвърт от брутния си вътрешен продукт в европейската зона за свободна търговия, и всичко, което застрашава тази търговия, заплашва германската икономика и социална стабилност. Тяхната цел е да запазят непокътната не само еврозоната, но също зоната за свободна търговия и властта на Брюксел над европейската икономика.

Германия досега избягваше крайна кризисна точка, като уреждаше безконечни поредици споразумения с Гърция, които гръците не можеха да спазят и които никой не очакваше от тях да спазят, но които позволиха на Берлин да твърди, че гърците капитулират пред германските искания за икономии.

За германците Гърция представляваше един язовир. Не се знаеше какво се намира зад язовира, а германците не можеха да си позволят риска той да се скъса. Един гръцки дефолт би дошъл с мерки за капиталов контрол като тези в Кипър, вероятно с търговски ограничения, целящи да предпазят гръцката икономика, и с радикално преориентиране на Гърция в нова стратегическа посока.

Ако това не доведе до икономическа и социална катастрофа, вероятно и други европейски държави биха избрали да опитат гръцкия вариант.

Първият избор на Германия да избегне дефолт беше да създаде илюзията, че Гърция отстъпва. Вторият вариант бе да демонстрира болезнените последствия от отказа на Гърция да продължи да играе първата игра.

В това се състоеше и кипърската история. Кипър достигна етап, при който просто не можеше да продължи да изпълнява условията на споразуменията за изплащане на дълговете.

Проевропейското правителство на Кипър се съгласи под натиск да ореже незастрахованите депозити, надхвърлящи 100 хиляди евро, и да използва тези пари, за да изплати поне някои от дължимите плащания.

Резултатът от конфискуването на тези сметки беше хаос. Кипърските компании не можеха да плащат заплати или наем и икономиката в общи линии замря до облекчаване на регулациите впоследствие - макар че те така и не бяха напълно отменени.

Германците вървяха по много тънък лед, защитавайки това решение. Вместо да играят играта на преструвки, която играеха в Гърция, те избраха да покажат на европейската аудитория последствията от един истински дефолт. Но тези последствия почиваха на съмнителна политическа основа.

Очевидно кипърската общественост беше разбита и ужасена от решението на политическите й лидери да се съобразят с исканията на Германия. Но това, което е дори по-важно, е посланието, получено от останалата част на Европа: че последствията от съпротивата биха били катастрофални единствено ако политическото ръководство на една страна капитулира пред исканията на ЕС.

Изземането на голям дял от кипърските частни активи, за да се плащат държавни дългове, представляваше пример, но не примерът, който искаха германците. Той показа, че съгласието за изплащане на дълговете може да е пагубно в краткосрочен план, но само ако политиците на задлъжнялата страна се съгласят да се случи.

А заедно с това дойде и друг, недвусмислен урок: наказанието в случай на несъгласие, колкото и да е болезнено, също може да се преживее - и е далеч за предпочитане пред алтернативите.

Коалицията на радикалната левица СИРИЗА е една от многото евроскептични партии, появили се през последните години.

Познавайки кипърския пример, гърците гласуваха, за да изгонят от власт проевропейските си лидери и да разчистят терена за евроскептично управление.

СИРИЗА заложи на платформа, която най-общо се ангажираше да облекчи икономиите в Гърция, да запази съществени социални програми и да преструктурира радикално задълженията по дълга на страната, настоявайки кредиторите да споделят по-голяма част от бремето на дълга. Проевропейските партии и представители - и в частност германците - изглежда пренебрегваха СИРИЗА.

Те бяха свикнали да се договарят с проевропейски партии в задлъжнелите държави, които се правят, че се съпротивляват за пред своята обществена аудитория, като същевременно приемат все пак същината на това, което Германия и ЕС представят - а именно, че в крайна сметка отговорността за изплащане на дълговете е на кредитополучателя.

Независимо от тяхната публична платформа тези партии приемаха следователно мерките и свързаната с тях социална цена. СИРИЗА обаче не го направи.

Тя твърдеше, че кредиторът и кредитополучателят в действителност споделят морална отговорност. Получилият заемите може и да е задължен да избягва натрупването на дългове, които не може да върне, но кредиторът, твърдят те, също е задължен да прояви нужното старание и да не дава на заем пари на онези, които са неспособни да ги върнат.

А ако, както германците спокойно твърдят, гръцките кредитополучатели са ги подвели, германците все пак заслужават това, което им се случва, защото не са упражнили по-строг контрол.

Историята на Гърция е история за безотговорно заемане и безотговорно предоставяне на заеми

Законите за несъстоятелност в европейската и американската култура са система между две страни, като очакванията за благоразумно поведение се отнасят както до взелия, така и до предоставилия заем.

От кредитополучателя се очаква да изплати всичко, което може, съобазно закона, а когато тази възможност бъде изчерпана, кредиторът ефективно е държан отговорен за решението му да предостави заем.

Но няма закони за несъстоятелност на държави, защото няма върховна власт, която да ги управлява. Няма върховни закони, които определят момента, когато една страна е неспособна да връща дълга си, няма всеобща власт, която може да им предостави свободата да преструктурират дълговете съгласно закона.

Нито пък има обстоятелства, при които просто се смята, че кредиторът е извадил лош късмет. Без тези фактори възниква нещо като гръцката ситуация. Кредиторите безмилостно гонят длъжника, настоявайки, че връщането на дълговете е приоритет номер едно. Всяко преструктуриране на дълга зависи от споразумение между кредитора и длъжника.

В случая на Кипър правителството беше готово да защити интересите на кредиторите. Но в случая на Гърция СИРИЗА не е.

Гърция трябва да излезе от тази ситуация, а ново безсмислено отлагане отлага единствено деня на равносметката - и отлага възстановяването.

Едно излизане на Гърция от еврозоната би имало смисъл. За известно време то ще създаде хаос в Гърция, но ще даде възможност на гърците да преговарят с Европа на равни начала

Те ще върнат на Европа пресметнато в драхми онова, което гръцката централна банка определи, и ще могат едностранно да определят плащанията.

Финансовите пазари ще бъдат затворени за тях, но гърците ще имат властта да постановят мерки за капиталов контрол и търговско регулиране, насочвайки вниманието си от продажби на Европа, например, към покупко-продажба от Русия или Близкия изток. Това не е обещаващо бъдеще, но и онова, към което сега се е запътила Гърция, не е.

Мнозина твърдят, че един Грекзит може да причини рухване на еврото. Това твърдение изглежда на пръв поглед объркващо

В края на краищата, Гърция е малка държава и няма причина действията й да имат толкова крайни последствия върху общата валута. Но тогава си спомняме първичният страх на Германия: че Гърция може да представлява прецедент за останалата част на Европа. Това би било невъзможно, ако останалата Европа се справяше добре, но не е така.

Испания например има почти също толкова ужасяваща безработица като тази в Гърция. Болката от един гръцки дефолт и излизане от еврозоната би била огромна. Но ако другите видят Гърция като предшественик на събитията, а не като изключение, те може да пресметнат, че болката от едностранно преструктуриране на дълга има смисъл и предоставя на гърците валута, която най-накрая ще могат да управляват сами.

Страхът е, че Гърция може да се оттегли от еврото не заради някакъв институционален срив, а заради ясното съзнание, че суверенната валута може да е от полза за страдащите страни, каквито са много от страните в Европа.

Европейският съюз бе замислен като нещо повече от арена между кредитори и длъжници. Той трябваше да бъде морална арена, на която агонията от историята на войните в Европа е заличена.

Но макар и вероятно да е вярна представата, че мирът в Европа зависи от просперитета, този просперитет е загубен. Икономиките се издигат и падат, а Европа не участва в нищо от това. Някои са големи победители, като Германия, а други губещи в по-голяма или по-малка степен.

Ако създаването на мирна европейска цивилизация се основава на просперитета, както твърди учредителният документ на ЕС, Европа има проблеми.

Проблемът е прост. Основните институции на ЕС функционират не като арбитри, а като бирници, а гърците научиха колко безмилостни могат да са тези бирници, когато се съюзят със сътрудничещи правителства като кипърското.

Другите европейци също осъзнават това и по тази причина евроскептичните партии са във възход навсякъде в съюза. Германия, страната, която е най-силно заплашена от антиевропейските нагласи, иска да е ясно, че длъжниците плащат висока цена за съпротивата.

И ако съпротивата се ограничи до Гърция, германците ще успеят. Но ако, както аз смятам, че ще стане, съпротивата се разрасне към други страни, бунтът на държавите длъжници срещу съюза ще създаде големи проблеми на Германия, заплашвайки отношенията на тази икономическа сила с останалата част на Европа.