Пол Кругман: Гърците вече си платиха за греховете на политиците си

Коментар на икономиста Пол Кругман от в. "Ню Йорк таймс"

В неделя Европа избегна катастрофа. Опровергавайки много прогнози, гръцките гласоподаватели подкрепиха категорично отхвърлянето на исканията на кредиторите към тяхното правителство. И дори най-ревностните привърженици на Европейския съюз трябва да въздъхнат с облекчение.

Естествено, това не е начинът, по който кредиторите искат да видите нещата.

Тяхната история, повторена многократно от бизнес пресата, е, че провалът на опитa Гърция да бъде принудена да даде мълчаливо съгласие е триумф на ирационалността и безотговорността над разумните технократски съвети.

Кампанията на тормоз – опитът за ужасяване на Гърция със спирането на банково финансиране и заплахата от пълен хаос, всичко това заедно съз зле прикритите усилия за изтикване от властта на сегашното ляво правителство - е срамен миг са Европа, която твърди, че вярва в демократичните принципи. Би било ужасяващ прецедент, ако тази кампания беше успяла, дори и ако кредиторите са имали право.

Само че те нямаха. Истината е, че самозваните европейски технократи са като средновековни лекари, които настояват за кръвопускане от техните пациенти – и дори когато тяхното лечение разболява още повече пациентите им, те държат на повече кръвопускане.

Гласуване "За" в Гърция би обрекло страната на още много години страдание при политики, които не са сработили и на практика, като се има предвид аритметиката, не могат да работят: икономиите вероятно свиват икономиката по-бързо, отколкото намаляват дълга, така че всичките страдания са безполезни. Голямата победа на гласувалите "Не" поне дава шанс за избягване на този капан.

Но как да се използва такова измъкване? Има ли възможност Гърция да остане в еврото и желателно ли е това?

Най-належащият въпрос касае гръцките банки. Преди референдума Европейската централна банка (ЕЦБ) блокира техния достъп до допълнителни средства, като по този начин предизвика паника и принуди правителството да обяви банкова ваканция и контрол над движението на капитали.

ЕЦБ сега е изправена пред неудобен избор: ако възобнови нормалното финансиране, ще бъде същото като да признае, че предишното замразяване е било политическо, но ако не го направи, това ще принуди Гърция да въведе нова валута.

Ако не започнат да текат пари от Франкфурт (главната квартира на ЕЦБ), Гърция няма да има друг избор, освен да започне да плаща заплати и пенсии с неофициални длъжни документи, които де факто са паралелна валута – и които скоро могат да бъдат обърнати в нова драхма.

Да предположим, от друга страна, че ЕЦБ възобнови нормалното отпускане на заеми и това успокои банковата криза. Това все още оставя открит въпроса как ще се възстанови икономическия растеж.

В провалилите се преговори, които доведоха до референдума в неделя, големият препъни-камък беше изискването на Гърция за облекчаване на дълга, за да бъдат отстранени надвисналите над нейната икономика облаци.

Тройката – институциите, представящи кредиторите – отказа, въпреки че, както знаем, един от членовете на Тройката, МВФ, стигна до извода, че гръцкият дълг не може да бъде платен. Но ще преосмислят ли те сега, след като се провали опитът за изтикване на правителството на левицата от властта?

Нямам представа – и във всеки случай сега има силен аргумент, че излизането на Гърция от еврото е най-приемливата от няколко лоши опции.

За момент си представете, че Гърция никога не е приемала еврото, че тя просто е фиксирала стойността на драхмата по отношение на еврото. Какво биха казали основни икономически анализатори да се прави сега? Отговорът кардинално би бил, че трябва да има обезценяване - нека стойността на драхмата да намалее, за да бъде насърчен износът и да се стигне до измъкване от цикъла на дефлацията.

Естествено, Гърция вече няма собствена валута, и много анализатори обичат да твърдят, че приемането на еврото е необратимо – в края на краищата, всеки намек за излизане от еврото би довел до банкова паника и финансова криза. Но при положение, че банковата криза вече е налице, вече са платени големите разходи за излизане от еврото. Тогава защо да не се използват облагите?

Ще проработи ли излизането на Гърция от еврото, както се случи с успешната девалвация през 2008-2009 г. в Исландия, или с изоставянето от Аржентина през 2001-2002 г. на политиката едно песо=един долар? Едва ли, но помислете за алтернативите.

Дори Гърция да получи сериозно облекчаване на дълга, излизането от еврото предлага единствената посока за бягство от безкрайния икономически кошмар.

И нека да е ясно: Ако Гърция, в крайна сметка, напусне еврото, това не би означавало, че гърците са лоши европейци.

Гръцкият дългов проблем отразява не само безотговорно взимане на дългове, но и безотговорно отпускане на заеми, и във всеки случай гърците са платили многократно за греховете на правителствата си.

Ако не могат да вървят с общата европейска валута, то е защото тази обща валута не предлага отсрочка на страни в беда. Най-важното в момента е да се направи каквото трябва, за да бъде сложен край на кръвопускането.