Още по темата

Стотици хора се наредиха на опашки пред банкомати в Гърция, след като премиерът Алексис Ципрас обяви, че насрочва за 5 юли референдум по въпроса със споразумението между Атина и международните кредитори.

Очаква се гръцкият парламент да гласува предложението за референдум на извънредно заседание днес.

По-рано агенция "Блумбърг" цитира информация от гръцки банкери, че в около 500 от общо над 7000 банкомати в страната от тази сутрин вече няма пари в брой. Възможно е някои банки да не успеят да отворят в понеделник без ликвидна помощ от централната банка на Гърция, която пък от своя страна разчита на помощ от Европейската централна банка.

Притеснените вложители, които се редят на опашки пред банкоматите, коментират, че

за хората в Гърция не е ясно за какво трябва да гласуват

В последните дни на игри на нерви между правителството и кредиторите от банките в Гърция бяха изтеглени над 5 млрд. евро. 

Според банкер, цитиран от "Блумбърг", от неговата банка са изтеглени 110 млн. евро до 11,30 ч. тази сутрин.

В Гърция се наблюдава и голямо търсене на горива по бензиностанциите, въпреки че няма проблеми с доставките.

Някои от банките в центъра на Атина, които обикновено отварят в събота, днес остават затворени.

Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум заяви днес, че решението на Гърция да свика референдум по предложенията на кредиторите

"затвори вратата за по-нататъшни преговори" с Атина

Той определи новината като "много лоша изненада" преди днешната среща в Брюксел, посветена на Гърция. "Ще чуем гръцкият финансов министър днес и след това ще говорим за бъдещите последици".

"Аз съм много разочарован. След нашата последна среща, вратата от наша страна бе все още отворена, но вратата се затвори от гръцка страна", цитира АП думите му.

Гърция сложи едностранно край на преговорите с кредиторите,

коментира и германският министър на финансите Волфганг Шойбле. "За момента няма основа за преговори и никой от колегите няма представа какво можем да правим сега", допълни Шойбле при пристигането си в Брюксел.

Финландският му колега Александер Стуб изтъкна, че след решението на Атина за референдум по бюджетните мерки, Еврогрупата

започва обсъждане на "план Бе", т.е. дефолт на Гърция

"Като привърженик на Европейския съюз аз съм дълбоко опечален", заключи той.

Пристигайки за заседанието в Брюксел, белгийският финансов министър Йохан ван Овертвелд каза, че Еврогрупата няма да обсъжда референдума.

 "Ние не сме в Гърция и не планираме да обсъждаме референдума. Ние ще се съсредоточим в пределно конкретни аспекти на преговорите на Гърция с кредиторите (...) Напълно наясно съм какво иска да направи правителството на Гърция - да остави изцяло на преценката на хората това, против което е самото то", коментира белгийският финансов министър.

Европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Пиер Московиси заяви на пристигане за срещата, че след новината от Атина,

Еврогрупата трябва да реши дали все още е възможно споразумение

Холандският държавен секретар в министерството на финансите Ерик Вибес припомни, че от четири месеца е бил известен крайният срок и не вижда причини за отлагане. "Позициите са много ясни, а участниците в преговорите трябва да зачитат крайните срокове", каза той при пристигането си в Брюксел.

От своя страна министърът на финансите на Малта Едуард Шиклуна отбеляза, че моментът за референдума в Гърция е избран крайно неподходящо. По думите му, това е могло да стане преди няколко седмици, но не и сега - няколко дни преди крайния срок за плащането на МВФ.

Международният валутен фонд (МВФ) ще продължава да работи с Гърция и с кредиторите,

заяви управляващата директорка на фонда Кристин Лагард преди срещата. Тя не отговори на въпрос дали Гърция ще успее да получи отсрочка по изплащането на дълговете си към МВФ.

"Ние, заедно с другите институции (Европейската комисия и ЕЦБ) винаги сме проявявали гъвкавост. Имаме двойната цел - да възстановим финансовата стабилност и да позволим развитие на икономическия растеж и конкурентоспособността на страната", посочи Лагард. Тя отново изтъкна необходимостта от структурни реформи и консолидация от една страна и финансова помощ от друга.

Гръцката централна банка прави всичко, за да осигури доброто снабдяване на банкоматите с банкноти,

увериха вътрешни източници пред АФП. ЕЦБ е готова да се намеси във всеки един момент, за да увеличи тавана на спешната помощ за гръцките банки (ELA), уверяват от няколко дни гръцки банкови източници.

ЕЦБ беше принудена да вдигне този таван пет пъти в разстояние на осем дни, след което го остави непроменен в четвъртък и петък, тъй като тегленето на пари от банките понамаля. Това обаче се промени след среднощното предложение на премиера Ципрас за референдум.

Ако масовото теглене от банките се превърне в банкова паника, може да бъде въведен контрол на капиталите, както стана в Кипър през март 2013 г.

Ръководителят на германския Център за европейски икономически проучвания Клеменс Фюст посочи, че ако Гърция не ограничи тегленето от банките, ЕЦБ ще бъде изправена в понеделник пред избора да приеме срива на гръцките банки или да продължи да увеличава извънредното кредитиране. Според него единствено с такъв контрол от понеделник Гърция ще бъде в състояние да издържи до референдума на 5 юли.

Фюст е на мнение, че единственият начин Гърция да остане в еврозоната, ако гърците отхвърлят реформите, изисквани като условие за финансиране на страната, е кредиторите да се съгласят на преструктуриране на дълга, а гръцките банки да получат помощ отвън - до голяма степен от изземване на част от депозитите на вложителите.

Решението на гръцкото правителство за референдум не трябва да се отхвърля категорично, макар че е много важно на избирателите да се предложи ясно споразумение, по което да кажат мнението си, коментира днес и германският вицеканцлер Зигмар Габриел пред Ройтерс.

В интервю за радио "Дойчландфунк" пък той посочи, че един референдум би имал смисъл само ако гръцките избиратели получат възможността да гласуват за предложената от ЕС помощ в замяна на реформи. "А Европа предлага много на Гърция", добави той.

Според Габриел е неприемливо, ако Ципрас иска ЕС да му изпрати 20-30 млрд. евро спасителни суми без никакви условия. "Той трябва да попита своя народ дали иска тези спасителни фондове - двуцифрена сума в милиарди евро, срещу осъществяването на определени мерки, които биха позволили на Гърция постепенно да се съвземе", поясни вицеканцлерът.