Още по темата

Британски учени са открили пет нови свръхмасивни черни дупки. Те предполагат, че това е само малка част от подобните обекти, скрити от нас сред космически прах и газ, пише в съобщение на Британското кралско астрономическо дружество.

"Дълго време ни бяха известни само черните дупки, които не са скрити от прах и газ, но подозирахме, че много повече са тези, които са скрити от нас. Благодарение на телескопа NuSTAR ние за пръв път успяхме да видим ясно тези чудовища, чието съществуване бе предсказано, но които досега се изплъзваха от наблюденията. Макар да открихме само пет такива скрити свръхмасивни черни дупки, ако пренесем нашите резултати върху цялата Вселена, можем да предскажем, че тези обекти ще са много повече и ще съвпаднат с изчисленията ни", заяви Джордж Лансбъри от университета Даръм във Великобритания.

Лансбъри и неговите колеги са изследвали девет обекта, които, по всяка вероятност, са активни ядра на галактики. В тях газът се притегля в центъра на галактиките, където или се образуват нови звезди, или се улавя от гравитационното поле на свръхмасивната черна дупка. Обектите-кандидати са били избрани по данните от Слоановия дигитален небесен обзор (Sloan Digital Sky Survey) – проект за картографиране на цялата небесна сфера с помощта на широкоъгълния телескоп на американската обсерватория "Апаш пойнт".

Потокът газ и прах, който се притегля от черната дупка, се движи по спирала и образува около черната дупка т.нар. акреционен диск. В него триенето нагрява газа до милиони градуси, благодарение на което той започва да изпуска мощни лъчи в няколко диапазона, включително рентгеновия.

Високоенергийните рентгенови лъчи по-лесно проникват през веществото, около черната дупка – затова наблюденията с помощта на телескопа NuSTAR позволиха на астрономите да открият пет нови черни дупки, скрити зад техните акреционни дискове.

Резултатите от изследванията са представени в статия, качена в електронната библиотека на Корнелския университет (САЩ), предаде ТАСС.

Статията на тази тема ще бъде отпечатана в сп. The Astrophysical Journal.